Обръщам се към Вас, уважаеми Българи, не за да Ви обиждам, нито за да ви уча както чужденец какво да правите. Никаква провокация, никаква обида. Точно обратно! Вие имате, един голям потенциал, използвайте го! Приемете моите думи като покана, като стимул, като съвет. Отварям устата си, защото обичам България, и желая тя да бъде първа, да достига до максимум.

Някой път в историята народите се намерят на кръстопът, и преди да се казва ALEA IACTA EST, хубаво е да спираме една секунда, за да можем да избираме най добър път.

Разбира се, аз не съм българин, и решението не е моето. Решението е в ръцете на българският народ, и на представителите му. Аз само давам един съвет, и моите ръце и сили да подпомагам, както направих за последните 8 години.

През последните 30 години, практически, заради различни причини, България е останала в последният вагон на Европа, по линия на паметта към жертвите на тоталитарните режими.

България, преживяла през XX век влиянето на фашизма, националсоциализма и за продължителни 45 години комунистическият режим, е единствена държава където няма нито един музей, нито подобно място посветено за жертвите на тоталитарните режими.

Няма да загубим време сега за да търсим причините на този факт, и да разбираме защо този нормален исторически процес (народ да почита жертвите си…) не се случило тука. Да искаме, или да не искаме, факт е.

През последните 30 години всички европейски държави, дори тези по малки от България, посветиха места за памет за жертвите им. Румъния, Полша, Унгария, Чекия, Латвия, Литва, Албания… Дори Русия, от години, има Музей на Гулага в Москва, и мемориални паркове на Вутовски Полигон, на Перм и на Островите Соловкий. В България, нищо подобно. В България, нищо.

От 90-те години на миналия век много българи са говорили и искали Остров Персин в Белене да бъде превърнато в място на Памет. През последните години, аз със усилията на много българи и европейски граждани сме работили усърдно, и сега времената са удобни, и България да има едно Място за Памет.

А пред България, има един кръстопът. Да се срамува, последна, да има едно обикновено, по стар стил място, където да почита само синове си, жертви на комунизма, или да се гордее да е първа, да създаде едно уникално място за памет за всичките жертви на Европа?

Белене, последно място в Европа за памет за българските жертви на комунизма?

Разбира се че българските невинни жертви на българският тоталитарен комунистически режим заслужават да има поне едно място посветено на тях. През годините се говори за сградата на Лъвов Мост в София, за сградата на ДС в Пловдив, за бившите концлагери на Белене, Ловеч, Скравена… Много думи, много идеи, много мечти, а нищо конкретно.

А, малко да е срам на България, през тези години се реализираха къща-музей на Тодор Живков, Музей на Социалистическо Изкуство, и скоро… Дом на Партия в Бузлуджа. Нищо за жертвите… а много за другата страна. Наистина интересна държава…

През последните години изчистихме Втори Обект на Остров Персин, сме почнали да придружаваме там стотици посетители, събудихме обществото по темата.

От януари 2017 година Община Белене управлява Втори Обект и има дълг да реализира т.н. Парк Мемориал до 2021 г. Успешна да е работа на нея, а както наблюдаваме, концепцията й е да се реализира само нещо скромничко за памет на жертвите на Лагера Белене.

Това, за съжаление, е нещо по стар модел, нещо което България трябваше да реализира през 90-те години на миналия век. Например, според модела на Сигет, в Румения, музей което съществува от 1997 г.

Разбира се че това е нещо хубаво, по добре от нищо. А, в края на сметка, България ще бъде последна европейска държава която реализира един обикновен музей за собстените си жертви. И този модел ще раздели обществото (десните ще почитат, левите не…), и няма да събуди интерес през другите европейски граждани.

Ако нещата спират тука, малко е срам, са една велика държава както България. Според мене България може да свърши по велики неща, и може да извади силите си за да се гордее да бъде първа, а не да бъде доволна да е последна. Затова мечтая

Белене, да бъде първо европейско място за памет на всички невинни жертви на XX век.

Уважаеми евро-съграждани българи, уважаеми българските Институции, пред Вас има един уникален шанс, да се гордеете да реализирате и да показвате на света Белене, първото по рода си място за обща памет в Европа. Място където всеки човек, от целият свят, може да посети, за да почита всички невинни жертви на XX век.

В Белене да има място и за българските жертви на комунизма, и за всички други. Място за жертвите на Арменският геноцид, за жертвите на гражданска война в Испания, за жертвите на комунизма в Русия, Полша, Украйна, Румъния… За жертвите на нацизма и на холокоста, за жертвите на фашизма. И за жертвите на световните войни.

Белене да е превърнат в ГРАД НА ПАМЕТТА, където всички хора, от целят свят, могат да бъдат приети, да се запознават с истината и с лицата и съдбите на невинните жертви, да ги почитат и да бъдат възпитани в демократичните ценности на мира, на мирно съжителство и сътрудничество, на покаянието, прошката и помирението.

Белене има този потенциал, България е смела и силна държава, българите могат. Белене е място готов за памет. На Вас, Българи, да решавате: “Какво ще правим в Белене?”, и да го реализирате.

Приятно решение. Ако желаете, ако имате нужда, аз съм тука в Белене, и по двете случай., защото нещо е по добре от нищо. Ако искате помощ, обадете. Надявам се да избирате втори път. Невинните жертви заслужават нашата грижа.

отец Паоло Кортези

Председател на К.Ц.Е.Б.Б.

ПС. Позволявайте ми още три думи за Паметта. Памет не означава само да издигаме една паметна плочка или да възстановим три бараки, може би с помощта на евросубсиди. Памет е да четем книги за жертви, да участваме на събитията, да запалим колата и да посещаваме места за памет из България и цяла Европа. Да тълкуваме истинската история. Да ръководим учениците и младите в Белене и подобни места. Без активно участие на гражданското общество, никаква смисъл има един музей или парк мемориал.

Европа “призовава за създаването на Платформа за европейска памет и съвест, която да предоставя подкрепа за работата в мрежа и сътрудничеството между националните изследователски институти в областта на тоталитарните режими, както и за създаването на пан-европейски документален център или мемориал на жертвите на всички тоталитарни режими”.

Из Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно Европейската съвест и тоталитаризма