БЕЛЕНЕ – ГОРЕЩО МЯСТО НА ПАМЕТ

БЕЛЕНЕ – ГОРЕЩО МЯСТО НА ПАМЕТ

Преди броени дни Белене влезе в централните новинарски емисии като поредното българско градче, което не желае да приеме семейство сирийски бежанци.

Репортажите под заглавия „Защо жителите на Белене въстанаха срещу семейство бежанци“, „Защо в Белене не искат семейство сирийци“, „Страх от бежанци“, „Белене скочи срещу приема на бежанци, заплашиха католически свещеник“ създадоха картина, която внушаваше, че в града цари напрежение и народно недоволство срещу бежанците.

Още в първите репортажи стана ясно, че назрява конфликт между групата на застаналите пред камерите протестиращи (между тях и двама бивши кметове и настоящи общински съветници) и енорийския свещеник отец Паоло Кортези. Че зад (медийния) „страх от бежанците“ на прицела на гневните граждани е взет отец Кортези, който е поканил семейството сирийци в своята енория.

Скандалът, разгорял се в медиите и социалните мрежи, имаше двояка цел – да не допусне в града да се установи сирийското семейство като покаже силата на „националноотговорните“, „патриотични“ местни политици и да се нанесе удар върху авторитета на енорийския свещеник и той – евентуално - да бъде отстранен от Белене.

Кратка хронология на предизвестения скандал

Изследвам културата на паметта за комунизма отдавна и Белене е едно от местата, които периодично посещавам. Белене е град, в който живеят в мир местни и преселници, католици, православни, мюсюлмани и атеисти. Католическата общност е най-голяма, но това не е повод за някакво напрежение с останалите. Смесените бракове между православни и католици, християни и мюсюлмани са станали обичайна практика в годините на социализма. Липсата на работа и перспективи в родното им място е обща тревога за всички.

Белене, януари 2017 г. // Кмета на Белене Милен Дулев, заедно със кандидати депутати от БСП Васил Антонов и Петър Дулев (бивш кмет на Белене) участват на неделната католическа литургия и почитат бл. мъченик Евгений Босилков.

Разговаряла съм с много беленчани, разказвали са ми своите семейни истории. Познавам отец Паоло Кортези и следя работата му в града от пролетта на 2014 г, когато по негова инициатива бе създаден общественият комитет за построяване на Мемориал на жертвите на тоталитарните режими. Станах свидетел на влиянието, което работата на отец Кортези в полето на паметта имаше върху беленчани и промяната на нагласата на енориашите му към темата за миналото и лагера на остров Персин. Седмица след затихването на „бежанския скандал“ отидох отново там, за да разбера на място какво в действителност се бе случило.

На 26 февруари на неделната литургия, на която както обикновено присъства и кметът Милен Дулев, отец Кортези съобщава на своите енориаши за намерението си, заедно с Каритас беленската енория да помогне на едно сирийско семейство, потърсило убежище в България и получило одобрение и нужните документи от Държавната агенция за бежанците.

Предстои местните власти да извършат адресната регистрация. Тогава настъпва моментът за действие на „патриотите“. На 28 февруари сайтът Belene news, контролиран от общинския съветник Красимир Тодоров (издигнат от местната коалиция между БДЦ и ВМРО „Демократи и патриоти за Белене“), излиза със заглавие

„Скандално! Католическият свещеник приютява нелегални мигранти без знанието на местните власти!“

Статията, която по-късно е свалена от сайта, е директна атака срещу свещеника, който е обвинен, че е „приютил семейство нелегални мигранти“, че не зачита местните власти, че „ще поиска от местните власти да им намерят работа и е готов да доведе още мигранти“.

Клеветническият материал завършва със заплаха: „Обществото  в Белене е настръхнало против действията на католическия свещеник, като се очаква утре, на заседанието на ОС да присъстват много хора, които ще потърсят отговорност от Общинското ръководство и за действията на отец Паоло! Той от своя страна не се притеснява и е заявил готовност да приеме още мигранти на територията на община Белене, която определя като „своя“ енория! Ние от своя страна като отговорна медия очакваме адекватна реакция на местните власти и на полицията, за да не ескалира напрежението! Очаквайте продължение!“

Продължението на тези грозни обвинения се разиграва на заседанието на Общинския съвет. Оказва се, че на въпросното заседание не присъстват „много хора, които да потърсят сметка за действията на отец Паоло и общинското ръководство“, както гръмко е предупредил Красимир Тодоров. В залата няма граждани, нито постъпили питания. Въпрос към ръководството на Общината отправя Петър Дулев (бивш дългогодишен кмет и настоящ кандидат за народен представител от БСП), който иска кметът „да внесе яснота по действията, предприети от католическия свещеник отец Паоло Кортези за настаняване на семейство бежанци в Белене и да отговори дали като кмет е бил информиран за това от страна на духовното лице“.

Кметът обяснява, че не е знаел за действията на отец Паоло, научил за намеренията му на неделната литургия на 26 февруари. В последващ разговор отец Паоло му обяснил, че се ръководил от призива на папа Франциск католическите енории да приютят поне по едно сирийско семейство, за да помогнат за решаването на бежанската криза в Европа.

Към 1 март 2017 семейството не било в Белене и не били подадени документи за адресна регистрация. В протокола на заседанието на Общинския съвет е записано: „Общинските съветници Петър Дулев, Петър Ангелов и Красимир Тодоров се обединиха около становището, че отец Паоло Кортези се намесва в политиката на страната и в частност тази на град Белене и че от морална гледна точка е трябвало да уведоми кмета и Общинския съвет за намеренията си, тъй като ръководството на града винаги е подкрепяло неговите инициативи. Красимир Тодоров съобщи, че доста граждани са го потърсили за информация по случая и че беленчани не желаят бежанци в общината, дори са в готовност за протестни действия“. След това изявление заседанието на Общинския съвет е закрито поради изчерпване на дневния ред.

През следващите дни кампанията за дискредитиране на отец Паоло се разгръща. Арена на атаките срещу него и каузата му са групите на беленчани във Фейсбук и форумът на местния вестник „Дунавски новини“. Отец Кортези дава интервю за вестника, обяснява своите намерения; на обществеността е представено семейство Албакри. Това обаче не успокоява активно пишещите във форумите гневни граждани. В коментарите им се повтарят обвиненията срещу отец Паоло, вече формулирани от цитираните общински съветници: той се намесвал в политиката, беленчани не желаели бежанци в своя град, защото след това семейство щели дойдат още стотици; бежанците щели да получат работа за сметка на местните хора; това били мюсюлмани, които са много различни от православните българи. Кутията на Пандора е отворена, сипят се обидни, расистки думи, развихря  се  омраза  към  другите  –  верски  и  етнически различните. Границите на цивилизования диалог са преминати.

В ситуацията на публично приемливо демонстриране на омраза към чужденците и бежанците, за войнствените „патриоти“ изглежда в реда на нещата да отправят заплахи за живота и на отец Кортези. За тях нямат значение законните решения на българските институции и правовия ред, още по-малко пък - проповядваните от отец Кортези ценности като милосърдие, съпричастие и помощ на ближния. Поддържа се напрежение и ксенофобски дух. На 10 март отец Кортези напуска Белене и отпътува за Италия. Сбогува се с беленчани и приятелите си с послание, изпълнено с горчивина, че доброто и справедливостта са победени от лъжата, беззаконието и неспособността на институциите да работят в защита на гражданите.

Новината за напускането на отец Кортези предизвиква небивал отзвук в медиите и социалните мрежи. Форум „Истина и памет“ инициира подписка в негова защита. За няколко дни тя е подкрепена от над 12000 души, сред които и много беленчани. Гражданско сдружение за обществен натиск организира протест пред президентството и настоява институциите да сложат край на езика на омразата. За случилото се в Белене бяха казани и написани много умни думи, много емоционални думи и сякаш всичко вече е казано. Затова аз искам да се върна отново там, в градчето на брега на Дунава, за да се опитам да отговоря на въпроса

 

Кой се страхува от отец Кортези?

Беленчани казват, че хората в техния град са потайни и недоверчиви. За много неща не се говори. Вероятно това се дължи и на факта, че основен поминък за мъжете в годините на социализма е била работата като нисш персонал (надзиратели, домакини, занаятчии) в „затвора на острова“. С изключение на семействата на репресираните земеделци от града и близките села, чиито бащи и синове също са били затваряни и измъчвани на острова, повечето местни жители са възприели пропагандната версия, че лагеристите всъщност са били криминални престъпници, врагове на народната власт. Тази версия беше оспорена след 1989 г., когато истината за лагера в Белене стана публично известна и появиха спомени на лагеристи, филми, публикации.

От началото на 90-те всяка година в края на май репресираните организират събор на острова, на мястото на някогашния Втори обект. През останалото време от годината мястото е недостъпно, защото е в границите на функциониращия затвор. Опитите на репресираните в началото на прехода да бъде създаден музей или мемориал на остров Персин не срещат подкрепата на държавните институции. С всяка следваща година поклонението събира все по-малко хора. Събитието не представлява интерес нито за националните медии, нито за местните жители. Лагерът в Белене потъва в забрава.

Скоро след идването на отец Кортези в Белене през 2010 г. ситуацията се променя. Освен че работи активно за подпомагане на болните, бедните и възрастните беленчани, за него като енорийски свещеник и ректор на светилището на блажения Евгений Босилков признанието и паметта за страданието на невинните жертви е важна за моралното и духовното здраве на съгражданите му. Особено внимание той отделя на работата с децата и младежите. Младежкият театрален състав към църквата подготвя няколко постановки по спомени на бивши лагеристи и посветени на блажения Евгений Босилков.

Отец Паоло Кортези между културните и умни беленски младежи, играли пиесата Като агнета сред вълци (през 2014 г. в Белене, Русе, Велико Търново и София) и театралната постановка Белене, мост между поколенията (Отров Персин, май 2015 г.), посветени на невинните жертви на комунистическият режим.

Беленски младежи стават доброволци и помагат в организацията на поклоненията на Втори обект в края на май. А те в последните три години стават все по-многолюдни и по-добре организирани. Привличат интереса на хора от цялата страна, на националните медии и политиците. За пръв път след 25 години на тях присъстват председателката на Народното събрание (2015 г.) и президентът (2016 г.). Така от най-високо институционално ниво е даден знак за подкрепа на отец Кортези и неговата работа за културата на паметта за комунизма. В края на своя мандат през януари 2017 г. Министерският съвет взема решение държавата да предостави безвъзмездно на община Белене терена на бившия лагер  на  остров  Персин  за  изграждане  на  мемориален парк. Създадена е фондация „Остров Белене“, която да работи за реализиране на проекта.

Изглежда обаче, че не всички местни политици са доволни от това развитие на проекта за Мемориал. Особено неприятно им изглежда обстоятелството, че отец Кортези пробужда гражданското съзнание на беленчани и има поддръжници сред младите хора в града. И макар, че бившият кмет (подкрепен от БСП) участва във всички официални мероприятия, които отец Кортези организира във връзка с паметта, фактът, че политиците от БСП не са доволни от успешното развитие на проекта, не е тайна за никого. За това говори и опитът да бъде произведен скандал и компрометиран свещеникът през 2015 г., когато театралното представление с участието на деца става повод за обвинение срещу него, че въвлича децата в сцени на насилие и в политически мероприя.

Обвинението и тогава и днес е, че отец Кортези се намесва в политиката на страната. Очевидно за лидерите на БСП паметта за лагера Белене е политически въпрос, за който може да се чува само гласът на политиците, но не и на гражданите и духовниците. И до днес те продължават да демонстрират двусмислено отношение към репресивното минало и да виждат във всеки опит за признание на жертвите на тоталитарните режими политическа изгода или загуба. Обратно на това, отец Кортези пледира за създаването на памет, която да обединява, основана върху ценностите на свободата и хуманизма. Той говори за покаяние, помирение, почит към жертвите и мъчениците. Това е в съзвучие с европейските политики на памет и на християнството, но за някои се привижда като заплаха. Също както и милосърдието към семейството бежанци. Ето защо те атакуваха отец Кортези като морален авторитет и духовен пастир.

Отец Паоло говори пред 1500 граждани за Песента на свободатаОстров Персин, май 2017 г. 

Разгаряйки скандала, тримата общински съветници се опитаха да мобилизират беленчани като им внушат страх и несигурност, като разрушат крехкото социално доверие и солидарност, които крепят обществото, и ги заменят с аморален фамилизъм и аморален национализъм. Лекотата, с която бе предизвикана кризата в Белене показа, че в условията на всекидневни трудности за справяне с битието много хора са склонни да се преживяват като губещи и жертви. Това ги прави лесно манипулируеми за ксенофобски и националистически внушения.

Скандалът в Белене вече е минало, животът продължава постарому и вече не е интересен за телевизиите. Енорияшите на отец Кортези страдат, отчето им липсва и на всяка литургия те се молят за неговото завръщане. Изборите отминаха и местните власти трябва да се обърнат към онова, за което са избрани – да работят за обществения интерес. Това означава да спазват законите, да не провокират напрежения и да издигат граници между свои и чужди, вярващи и атеисти, българи и чужденци.

 

Ана Лулева

Доц. д-р Ана Лулева е историк по образование. Дисертацията й е на тема “Вещите в традиционния български дом”. От 2008 г. е главен редактор на сп. ”Българска етнология”. От 2010 г. e ръководител на секция „Етнология на социализма и постсоциализма” в ИЕФЕМ-БАН.