“НАДЕЖДА И ПАМЕТ”. НАЧАЛО НА НОВАТА ПАСТОРАЛНА ГОДИНА

НЕДЕЛЯ 8 ОКТОМВРИ 2017 г.

11.00 ч.  ПРАЗНИЧНА ЛИТУРГИЯ

12.30 ч.  Братски обед и веселие

14.30 ч.  Среща на Общността

16.30 ч.  БРОЕНИЦА и ВЕЧЕРНА МОЛИТВА

Стани, любезна моя! Зимата се измина!

Писмо към Беленската Католическа Общност

Драги братя и сестри, беленчани католици,

След нашето дълго постно време, след моето дълго отсъствие, след дългото мълчание, започнали от 1 март - Пепеляна Сряда, Ви пиша и поднасям в ръцете Ви това пасторално писмо, в което е начертан нашият общ маршрут за новата година, която днес стартираме.

По време на проповедта на Пепеляна сряда Ви казах: “Господ изисква от мен, от нас, една промяна, едно обръщане. Не само с думи. Не само в добри намерения. А обръщане и промяна, реални.”

И наистина Аз - Беленската Общност, тогава започнах реалната промяна. Изпитвана чрез огън, като златото, съблечена от престилката ми, бичувана, унищожена и разпъната на кръста. Вървях през  пустинята, за да се види, какво има в сърцето ми.

Ето, сега е време за Възкресение! За ново раждане! За да се изправя отново! За ново пътуване! За излизане!

Пред моите очи стои Възкръсналият Господ Исус, които отвори вратите на Небесното Царство и приготви място за прекрасната си невеста , за да я заведе на празника и да я дари с радостта.

Моят Господ, който разхождайки се  в райска градина рано една сутрин ми каза на мен, скритата между върбите и тополите, голата, изпълнената с чувство на срам и страх:

Белене, “къде си? Къде се криеш?“ (Битие 3,8).

Моят Господ, който прескочи планините и пустинята, застана пред  палатката, където живеех спокойна и защитена, и каза:

Белене, “излез из отечеството си, та дойди в земята, която ще ти покажа!” (Деяния 7,3)

Моят Господ, който стои на брега на реката, докато аз съм заобиколена от шестстотинте бойни колесници които искат да ме унищожават, ми каза:

Белене, не бой се! Премини това голямо море, пред тебе и ще видиш спасението си. Аз ще воювам за теб и ти ще останеш мирен!” (Изход 14).

Моят Господ, докато всички плачат и пищят  около мене, ме хвана  за ръката и каза:

Не бой се, само вярвай!

Белене, тебе казвам Стани!(Марко 5, 35-41).

   Исус Христос, моят Господ и Възлюбеният ми, идва към мене, стои зад стената ми, гледа в прозорците, надзърта през решетките, проговаря и казва ми:

Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

Защото, ето, зимата се измина,

И дъждът престана и отиде си;

Цветята се явяват по земята,

Времето на птичето пеене пристигна;

Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

О гълъбице моя, в пукнатините на скалата,

В скришните места на стръмнините,

Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти;

Защото гласът ти е сладък, лицето прекрасно.

Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди!

Аз отговарям, пълна с желание и надежда:

Ще стана сега и ще обиколя града, по улиците и по площадите, ще търся онзи, когото обича душата ми”.

Да станем, Беленска Общност!

Да излезем по улиците и да търсим Господа.

Да излезем от страха, от мързеливостта,

от празните традиции, от клюките, от греха ни.

Стани, Беленска Общност.

Да тръгнем към Онзи, Който единствен ни обича.

 

Отец Павел , енорист