ПОСЛАНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК ЗА СВЕТОВНИЯ ДЕН НА МИГРАНТИТЕ И БЕЖАНЦИТЕ ЗА 2018 ГОДИНА

« Да приемем, закриляме, насърчаваме и интегрираме мигрантите и бежанците»

 

Скъпи братя и сестри,

«Пришълецът, заселен между вас, да ви бъде също като ваш туземец, обичайте го като себе си, защото и вие бяхте пришълци в Египетската земя.Аз съм Господ, Бог ваш» (Лев.19, 34).

През първите години на моя понтификат, многократно съм изразявал особена загриженост към тежкото положение на много мигранти и бежанци, които бягат от войни, преследвания, природни бедствия, както и от бедността. Несъмнено се  касае  за  ‘‘знак на времената’’, който аз се опитах да разчета, като се позовах на просветлението на Свети Дух по време на моята визита в Лампедуза  на 8 юли 2013 година. Чрез създаването на новия Отдел за Служба за интегрално човешко развитие аз поисках специална секция разположена във времето под мое пряко ръководство да изразява загрижеността на Църквата към мигрантите, разселените хора, бежанците и жертвите на трафика.

Всеки  имигрант, който почука на  нашата врата е повод за среща с Исус Христос, който се идентифицира с пришълеца  на всички времена, приет или отхвърлен (виж Мт 25, 35.43). Господ повери на майчината любов на Църквата  всяко човешко същество, принудено да напусне своята родина в търсене на по-добро бъдеще (виж  Пий XII, Апостолическа Конституция Exsul Familia, Titulus Primus, I, 1ви август 1952г). Тази загриженост трябва да бъде изразена конкретно на всеки етап от мигрантския опит: от самото тръгване на път, чак до пътуването, от пристигането чак до завръщането. Това е голяма отговорност, която Църквата очаква да сподели с всички вярващи, както и с всички мъже и жени с добра воля, които са призвани да отговорят на многобройните предизвикателства поставени пред съвременните миграции, с безвъзмездност, неотложност, мъдрост и далновидност, всеки според своите собствени възможности.

В тази връзка ние искаме да потвърдим, че «нашият общ отговор би могъл да се изгради около тези четири действия въз основа на принципите на Доктрината на Църквата: да приеме, да закриля, да насърчава и да интегрира » (Реч към участниците в Международния Форум  ‘‘Миграции и мир’’, 21 февруари 2017г.).

С оглед настоящата ситуация, да приемем означава преди всичко да предложим на мигрантите и бежанците, колкото се може по-големи възможности за безопасно и законно влизане в приемащите страни. В този смисъл е желателен един конкретен ангажимент, за да бъде чуто и опростено предоставянето на хуманитарни визи и  събирането на семейството.  В същото време се  надявам един  по-голям брой страни да приемат програми за спонсорство  частно и общностно и да отворят хуманитарни коридори  за  най-уязвимите бежанци. Освен това би било подходящо да се предвидят временни специални визи за хората избягали от конфликти в съседни страни. Колективните и произволни експулсирания на мигранти и бежанци не представляват адекватно решение на проблема, особено, когато  са извършвани в държави, които не могат да гарантират зачитане на човешкото достойнство и спазване на основни права. (виж Изявлението на постоянния представител на Светия Престол пред  103та Сесия на Съвета на МОМ, 26 ноември 2013г.). Отново се спирам на първо място върху значимостта за предоставянето на достойно и подходящо приемане на мигранти  и бежанци. «Разпространените програми за приемане, които вече са стартирани в различни населени места, изглежда дори улесняват личната среща, като дават възможност за по-добро качество на услугите и предлагат по-големи гаранции за успех» (Реч пред участниците  в Международния   Форум ‘‘Миграции и мир’’, 21 февруари 2017г.). Принципът за централното място на човешката личност, силно утвърден от моя любим предшественик  Бенедикт  XVI (виж  Енцикликата  Caritas in veritate, 47), винаги ни задължава да поставяме личната сигурност пред националната сигурност. Следователно е необходимо  подходящо обучение на обслужващия персонал на граничния контрол.  Условията на мигрантите, търсещите убежище и на бежанците изискват да са им гарантирани  лична сигурност и достъп до основни услуги. В името на достойнството  присъщо на всеки човек ние трябва да се стремим да предпочитаме алтернативни решения на задържането на тези, които влизат на съответната  национална  територия без разрешение. (виж  Изявлението на постоянния Представител на Светия Престол  пред  20та Сесия на Комитета на човешките права, 22 юни 2012г.).

Второто  действие, закрилям, се откроява в поредица  от много други в защита на правата и достойнството на мигрантите, както и бежанците независимо от техния миграционен статус (виж  Бенедикт XVI, Енциклика  Caritas in veritate, 62). Тази закрила започва в страната по произход  и се състои в предоставянето на сигурна и сертифицирана информация преди заминаването, както и в превенцията  срещу практики  за незаконно набиране на персонал (виж Папски Съвет за Пасторала на Мигранти и Пътуващи хора, Инструкция  Erga migrantes caritas Christi, n. 6). Тази закрила би трябвало да продължи в рамките на възможното и в страната за имиграция, осигурявайки  на  мигрантите адекватна консулска закрила, правото да пазят винаги в себе си документите си  за самоличност, равнопоставен достъп до правосъдие, възможност за отваряне на лични банкови сметки и гаранция за минимални средства за съществуване. Ако те бъдат признати и оценени по съответния начин, тогава способностите и компетенциите на мигрантите, търсещите убежище и бежанците представляват реален ресурс за приемащите общности. (виж  Бенедикт XVIРеч към участниците в  VІ-ия Световен Конгрес на Пасторалата за мигранти и бежанци, 9 ноември 2009г.). Ето защо се надявам,  че зачитайки тяхното достойнство ще им бъде предоставена свобода за движение в приемащата страна, възможност за работа и достъп до телекомуникации. За онези, които решат да се върнат в своите страни аз обръщам внимание на възможността да се развиват програми за професионална и социална реинтеграция. Международната Конвенция за правата на детето е универсална юридическа база за защита на непълнолетните мигранти. Трябва  да се избягват всички форми на задържане, поради миграционния им статус, както и  трябва да им бъде гарантиран  редовен  достъп  до  основно  и средно образование. Дори да са достигнали пълнолетие е необходимо да им се гарантира редовно посещение и възможността да продължат своето образование. За непридружените непълнолетни или отделени от  тяхното семейство е важно да се предвидят програми за временна опека или настаняване (виж  Бенедикт XVIПослание за Световния Ден на мигрантите и бежанците, 2010, и Свети Томази, Изявление на Постоянния Представител на Светия Престол пред  26та Редовна Сесия на Съвета по правата на човека за човешките права на мигрантите,13 юни 2014). По отношение на универсалното право на националност, то трябва да бъде признато и адекватно гарантирано на всички деца със самото раждане.  Липсата на гражданство, в която се оказват често мигрантите и бежанците може лесно да бъде избегната чрез «законодателство за гражданството в съответствие с основните принципи на международното право » (Папски Съвет за Пасторала на Мигрантите и Пътуващите хора и Паски Съвет Cor UnumДа приемем Христос в бежанците и в хората изтръгнати на сила, 2013г., т. 70). Миграционният статус не би трябвало да ограничава достъпа до националното здравеопазване и пенсионните системи нито прехвърлянето на техните вноски в случай на репатриране.

Да насърчаваме  означава главно да се действа, та всички мигранти и бежанци, както и приемащите ги общности да бъдат в състояние да се реализират като хора във всички измерения, които изграждат пожеланото човечество от Създателя  (виж  Павел VI, Енциклика Populorum progressio, т. 14). Сред тези измерения трябва да признаем и справедливата значимост на религиозното измерение, гарантирайки на всички присъстващи пришълци на територията – свобода на професията и практикуване на религията. Много мигранти и бежанци притежават способности, които трябва  надлежно да бъдат оценени и сертифицирани. Тъй като «човешкият труд по своята същност е предназначен да обединява народите» (Йоан-Павел II, Енциклика  Centesimus annus, т. 27), аз насърчавам да се действа,  за да бъде усъвършенствано социо-професионалното  включване на  мигрантите и бежанците, гарантирайки на всички –включително и на търсещите убежище –възможност за работа, курсове за езикова подготовка  и активно гражданство, както ипредоставяне на  съответната информация на  родния им език. В случаите на непълнолетни мигранти тяхното участие в дейностите за производство трябва  да  бъде регламентирано така,  че да се предотвратят  злоупотреби и заплахи за тяхното нормално израстване. През 2006 година, Бенедикт XVI подертаваше как в контекста  на миграцията, семейството е  «място и извор на култура на живот и фактор за интеграция на морални ценности» (Бенедикт XVIПослание за Световния Ден на мигрантите и бежанците, 2007г.). Неговата цялост трябва винаги да бъде насърчавана, като се подпомага събирането на семейството – включително на възрастни  родители, на братя и сестри, и на внуци- без да се съобразява с  икономически възможности. Най-голямо внимание и най-голяма подкрепа трябва да бъде оказана на мигрантите, на търсещите убежище и на бежанците с увреждания. Имайки  предвид похвалните усилия положени до сега в много страни  по отношение на международното  сътрудничество  и хуманитарната помощ  аз  се  надявам при разпределението на тези помощи  да се имат предвид нуждите (например медицинска и социална помощ, както и образованието) на развиващите се страни, които приемат големи потоци от бежанци и мигранти и естествено да се включат сред тях и местните общности в затруднено материално положение и уязвимост (Папски Съвет за Пасторалата на Мигрантите и Пътуващите хора и Папски съвет  Cor UnumДа приемем Христос в бежанците и в хората изтръгнати на сила , 2013г., тт. 30-31).

Последното действие, интегрирам, се поставя на нивото на възможностите за общо междукултурно обогатяване въз основа на присъствието на мигранти и бежанци. Интеграцията  не  е «една асимилация, която води до унищожаване или забравяне на собствената културна  идентичност.  Контактът с другия по-скоро ни кара  да открием в него ‘‘тайната’’, да  се отворим  към него, за да приемем стойностните аспекти и така да  допринесем за по-дълбокото опознаване на всеки. Касае се за един продължителен процес, който визира  формирането на общества и култури, като ги превръща все повече в отражение на многообразните дарове на Бог към хората.» (Йоан-Павел  IIПослание за Международния ден на мигрантите и бежанците (2005г.), 24 ноември 2004г.). Този процес може да бъде ускорен чрез предоставяне на гражданство, неделимо от езикови и икономически способности с предлагане на извънредни курсове за мигранти, които могат да претендират за продължително присъствие в страната. Настоявам също така  за  необходимостта  да  се насърчава  във всички случаи културата на срещата, като се умножават  възможностите за междукултурен  обмен, документирайки и разпространявайки  ‘‘добрите практики’’ за интеграция и развивайки програми, които  визират  подготовката на местните общности  за  процесите на интеграцията. Трябва да подчертая  специално случаите,  в които пришълците са заставени да напуснат имиграционната държава, поради хуманитарни кризи. Тези хора искат да им се осигури адекватна подкрепа за репатриране и програми за професионална реинтеграция в тяхната страна на произход.  

В съответствие със своята пасторална  традиция, Църквата е на разположение,  за да се ангажира на първа линия, за да изпълни всички предложени инициативи по-горе, но за да се постигнат желаните резултати – е абсолютно необходим приносът на политическата общност и гражданското общество, всеки според своите собствени отговорности.  

По време на Срещата на високо равнище на ООН, която се проведе в Ню Йорк на 19 септември 2016г., световните лидери ясно изразиха волята си да работят в полза на мигрантите и бежанците, за да спасят техния живот и да защитават техните права, споделяйки тези отговорности на глобално равнище. С тази цел Държавите се ангажираха да изготвят и да одобрят преди края на 2018 година две световни споразумения (Global Compacts), едното по въпросите на бежанците, а другото касаещо мигрантите.

 

 

Скъпи братя и сестри, в светлината на тези ангажирани процеси, близките месеци предоставят специална възможност за представяне и обсъждане на конкретни дейности, в които аз бих искал да включите и четирите действия. И така аз ви каня да се възползвате от всяка възможност  и  да споделите това послание с всички политически и обществени дейци, които са включени или заинтересовани да вземат участие в процеса, който ще доведе до приемането на двете световни споразумения.  

Днес 15 август празнуваме тържеството на Успението на Пресвета Дева Мария в Небето. Божията Майка сама преживява жестокостта на изгнанието (виж  Мт 2, 13-15); и после следва с любов пътя на своя Син чак до самата Голгота, а сега споделя завинаги Неговата слава. Нека поверим на нейното майчинско застъпничество надеждите на всички мигранти  и бежанци по света, както  и очакванията на приемащите ги общности, та в съответствие с най-великата Божия Заповед  всички ние да се научим да обичаме другия, чужденеца, като себе си.

Ватикана,  15 август  2017 година

Тържеството на Успение на Блажена Дева Мария

ФРАНЦИСК


 

© Copyright - Libreria Editrice Vaticana