Проповед на отец Койчо Димов за Неделя на Хананейката

Проповед на отец Койчо Димов за Неделя на Хананейката
В тази двадесета неделя на литургичната година, Св. Евангелие според Матей ни предлага за размишление универсалното предназначение на Христовото благовестие – в лицето на хананейката, която спасила дъщеря си и себе си, и напълно заслужила Христовото подвърждение: “О, жено, голяма е твоята вяра”!
Исус със своите ученици напуснал Галилея и благовестявал в земите Тирска и Сидонска (известни като област Финикия) и по един блестящ начин предизвестява пътя на Евангелието – от Йерусалим и Юдея, през Самария и Галилея, до Антиохия и Азия чак до Рим и краищата на земята.

А Финикия, през която минавал Исус, е междинният пункт между Галилея и Антиохия Сирийска, там където учениците Исусови бяха наречени за пръв път християни. Вероятно в Антиохия се установила и християнската общност на евангелиста Матей, след разрушаването на Йерусалимския храм от римляните през 70 г. и последвалото окончателно разделение между израилтяните и юдео-християните...

Жената хананейка чува за минаващия галилейски пророк Исус, известен извън пределите на Палестина, в голямото си отчаяние и болка по болната си дъщеря отива при пророка Исус, но намира Богочовека Христос. Още от първата молитва на хананейката виждаме извора на вярата в сърцето й; тя моли Господ Исус да се смили над нея: “Исусе, Сине Давидов, Господи, смили се над мен”!

Тези са думите на т.нар. “молитва на сърцето”, която повтаряна от десетки хиляди монаси и отшелници от древността до днес, издига сърцата към Бога като извора на всяка благодат. Но настоятелната молитва на хананейката среща безмълвието на Исус, Който след настояването на апостолите да отпрати чуждоплеменната жена финикийка, заявява категорично: “Аз съм пратен само при изгубените овци от израилевия дом”. В тези слова откриваме трудния път по приемането на езичниците в Божия народ – Израил, трудността на първите юдео-християни да признаят, че и хананейците са чеда на Авраам – баща на многобройни народи и че Христос е Спасителя на всички народи, Спасителя на света. В смирената молитва на хананейката можем само да съзерцаваме смиреното въжделение към Спасението – тя не желае да се храни от хляба на израилевите чеда, би се задоволила само от трохите, падащи от Божията трапеза, понеже СЪРЦЕТО Й ГОРЕШЕ ОТ СИЛНАТА ВЯРА, ЧЕ ТЕЗИ СКЪПОЦЕННИ ТРОХИ ОТ БОЖИЯТА ТРАПЕЗА НОСЯТ СПАСЕНИЕ, ЖИВОТ И БЛАГОЧЕСТИЕ ЗА ЦЕЛИЯ Й ДОМ.

Хананейката е като онази дива маслина, присадена към питомната – Израил, която започва да дава изобилен плод, както ни уверява Св. Павел Апостол в XI глава на своето послание до римляните. Универсалното благовестие на Исус трябва до достигне всеки човек, изкупен с пролятата кръв на Богочовека Христос. Както самарянката от 4 гл. на Йоановото Евангелие, така и хананейката от днешното четиво от Матеевото Евангелие, намериха живата вода, която блика за вечен живот – истинската вяра, срещайки Исус Христос. “О, жено, голяма е твоята вяра”! – заявява Исус. Универсалното благовестие руши националните прегради на човешките болни предразсъдъци и гради новия дом, новия Израил, Божието семейство – Светата Църква, Тялото Христово!

Свети Августин / 354 – 430/, великият църковен Отец и Учител, казва в една своя омилия, че когато се доближавам до Пресветото Тяло Исусово, мога да го приема като казвам “Амин”, доколкото съм жив член на Тялото Христово – Църквата, която е “универсална” т.е. Католическа. Ако подценявам останалите и надценявам себе си, продължава Августин, аз нямам право да кажа”Амин” и да приема Исус в Пресветото Причастие, понеже не съм жив, а мъртъв член на истинското Тяло Христово – Църквата. И в първото четиво от днешната Литургия, взето от пророк Исайя, се казва, че божия дом ще се нарече молитвен дом за много народи.

Бих желал да завърша своето размишление с един прекрасен цитат от беседите на Свети Василий Велики /330 – 379/, големия кападокийски богослов и църковен учител, който тълкувайки първа глава на книгата “Битие” за сътворението на света в шест дни, известния му “Шестоднев”, съзерцава по този начин красотата на Цървата: “Ако морето е толкова красиво, когато свързва отдалечени земи, и осигурява на плаващите свободното им придвижване от една в друга земя, колко по-красива е Църквата, това чудно събрание на верните, Която свързва минало, настояще и бъдеще, всеки човек от всяко време и място!” / “Шестоднев”, кн. 4, 6 /
Господи, ще влезем в дома Ти радостни! Амин!

http://falmis.org/statii/religia/112-molitva-na-surceto