Проповед на отец Паоло, 13 май 2012 г.

Проповед на отец Паоло, 13 май 2012 г.

Скъпи братя и сестри,

13 май е много специален ден, който заема особено място в сърцето ми:

§  На 13 май 1917, във Фатима, Португалия, Богородица се явява за пръв път на три деца-пастири.

§  На 13 май 1981, в Рим, блажен папа Йоан Павел ІІ претърпява ужасен атентат, от който чудодейно се спасява.

§  На 13 май 2001, неделен ден, като днешния, аз отслужих първата си литургия като свещеник.

Искам да поразмишлявам върху днешното Божие Слово, изхождайки от тези събития. Първата мисъл, който спонтанно изплува в съзнанието ми са думите на Св. Петър: „Стани и аз съм човек”.

Често, когато сме изправени пред личности като Йоан Павел ІІ, трите пастирчета или дори пред обикновен свещеник като мен...се чувстваме малки, нищожни, защото гледаме на тях като на изключителни, привилигировани, недостижими създания. И точно като Корнелий им отдаваме нужната почит и поклон...забравяйки, че Бог е този, който твори чудеса, а не светците, а още по-малко – свещениците – съвсем обикновени хора, човеци сред човеците. Словото Божие ни учи постоянно как да разпознаваме Божиите дела и как да им отдаваме нужната признателност и благодарност.

„Възпейте на Господа песен нова, защото той върши чудеса”: прекрасен псалм, който, свързан с думите на Св. Йоан „Бог е любов” ни подтиква предано да съзерцаваме Божието дело в историята на човечеството. Божият Син, Исус Христос дари самия себе си, за да ни освободи от греховете.

Да срещнеш Божията Майка, да бъдеш Папа или обикновен свещеник не е чест, а огромна отговорност, защото в основни линии това е призвание към приемственост, продължение на Христовото дело: просвещение в любовта, в живота, според Божията воля, грижа за умножаване радостта и щастието на хората, на които трябва да се помага, за да принесат добър плод. Но това няма нищо общо с училищното просвещение и обучение, защото не се преподават уроци.

Всичко това може да се постигне, само ако се живее и се прилага на практика в собствения живот, като се оставим изцяло да бъдем преобразени от Бог и позволим любовта му да обитава вечно в сърцето ни. Това е начина думите и делата да се превърнат в свидетелство.

Затова, скъпи братя и сестри, ви приканвам да се молите за нашия Папа, нашия Епископ, нашите свещеници, нашите катехисти, за всеки един от нас: помогни ни, Господи, да не се отдалечаваме от любовта ти, да живеем ревностно вярата ни, непринудено, с радост. Помогни ни да се обичаме и да принасяме сочни и обилни плодове.

 

Cari fratelli e sorelle,

il 13 maggio è un giorno molto speciale, che mi è molto caro:

Il 13 maggio 1917, a Fatima, in Portogallo, la Madre di Dio apparve per la prima volta a tre bambini, che pascolavano le pecore.

Il 13 maggio 1981, a Roma, il beato papa Giovanni Paolo II subiva un terribile attentato, dal quale si salvò miracolosamente.

Il 13 maggio del 2001, una domenica come oggi, celebravo la mia prima messa come sacerdote.

E provo a rileggere la Parola di Dio di oggi partendo da questi avvenimenti.

Innanzitutto mi viene spontaneo ripetere le parole di San Pietro: “Alzati, anche io sono un uomo”. Molte volte, di fronte a persone come i tre pastorelli di Fatima, come Giovanni Paolo II, o di fronte a un semplice sacerdote come me… ci sentiamo piccoli, e li vediamo come delle creature eccezionali, privilegiate, irraggiungibili. E come Cornelio li veneriamo e rendiamo loro omaggio… dimenticandoci che è Dio che opera i miracoli, non i santi… tanto meno i preti: noi siamo persone normalissime, uomini tra gli uomini. La Parola di Dio ci educa continuamente a saper riconoscere l’opera di Dio, e a rendergli grazie.

“Cantate al Signore un canto nuovo, perché ha compiuto meraviglie”: bellissimo questo salmo, che unito alla parola di S. Giovanni “Dio è amore” ci spinge davvero a contemplare l’opera di Dio nella nostra soria umana. Un Dio Padre che ama coloro che si fanno piccoli, che sono umili, che si fanno servi. Un Dio Spirito Santo, che scende su tutti coloro che ascoltano la Parola, senza far preferenze di persone. Un Dio Figlio, Gesù Cristo, che dona se stesso per liberarci dai peccati.

Incontrare la Madre di Dio, fare il Papa, od essere un semplice sacerdote non è un onore… ma una grande responsabilità. In fondo si viene chiamati a continuare l’opera di Gesù: insegnare ad amare, insegnare a vivere secondo la volontà di Dio, far crescere la gioia e la felicità delle persone, aiutarle a portare frutti buoni. Ma non è un insegnamento come quello che si fa nelle scuole, facendo una lezione.

Vuol dire imparare a vivere e a fare queste cose nella propria vita, lasciandosi trasformare da Dio e rimanendo nel suo amore. Solo così le parole e i gesti diventano testimonianza.

 

Per questo, cari fratelli e sorelle, vi invito a pregare per il nostro Papa, per il nostro Vescovo, per i nostri Sacerdoti, per i nostri Catechisti, per ognuno di noi: aiutaci Signore a rimanere nel tuo amore, a vivere seriamente la nostra fede, con gioia e semplicità. Aiutaci ad amarci ed a portare frutti belli e gustosi.