ПРОПОВЕД НА ОТЕЦ ПАОЛО ЗА ПЕТА ПАСХАЛНА, 2012 Г.

ПРОПОВЕД НА ОТЕЦ ПАОЛО ЗА ПЕТА ПАСХАЛНА, 2012 Г.

Винаги оставам поразен от силното и категорично твърдение на Исус: „без мен не можете да вършите нищо”. Той не казва, че ще направим нещо зле или няма да го изпълним докрай, а че няма да вършим абсолютно нищо. Можем да бързаме от сутрин до вечер, да сме заети с хиляди неща, да се заемем похвално с безброй дейности, но ако всичко това бива правено без Него, то е безплодно, посредствено, безсмислено.

В днешното кратко евангелие (Иван 15, 1-8), няколко пъти се споменава глагола „пребъдвам”. Харесвам тази настойчивост, защото ни напомня, че да бъдем свободни от всички и да не се свързваме никога с никой, да правим винаги онове, което искаме, независимо от всичко...не дава резултати, не води до нищо. Ако растенията не се вкоренявахе здраво в земята, ако рибите не плуваха във водата, ако малкото пиленце или паленцето се отдалечат от техните майки...няма да стигнат далеч.

Днес Исус ни казва ясно, че ние самите не сме достатъчни, че не ние сме извора на радостта ни, че сами не можем да придадем завършеност и изчерпателност на живота ни.

Възкръсналият Христос ни подканва да пребъдем в Него, да вкусим от тази прекрасна и трайна зависимост, да превърнем връзката си с Него в най-съществена част от нашата личност, да осъзнаем, че само Той може да задоволи ненаситните копнежи в живота ни.

Свободата не означава да правим каквото си искаме, както много хора си мислят. Свободата на Божиите Синове, тоест на всички, спасени от Христос и възкръснали чрез него, означава изцяло посвещение на Него, пребъдване в Него.

Знам, че за всичко това е нужен кураж.

Всичко това изисква да излезем от убежището ни, от това, което считаме за сигурно и да се доверим, да се оставим в ръцете на Бога и най-вече, изисква да изпитваме чувството, че никога не сме достигнали края, че никога не сме открили мястото си, защото това означава да бъдем истински ученици на Исус.

Ученик се става малко по малко, ден след ден, с вяра осветена и подклаждана от молитвата, със страстното желание да се разпространи добрата новита на Евангелието в семейството, на работното място, в училище, сред приятелите.

Наистина, без Него сме като изсъхнал дънер – безплодни и безполезни.

Наистина се нуждаем от силата на неговите вещи ръце, за да достигнем най-същественото, за да не се изгубим, за да открием, че у нас се крие потенциал, който дори допускаме, че притежаваме.

Кураж, скъпи приятели!

Ако се оставим изцяло на Словото на Възкръсналия, реколтата, дарена от Св. Дух ще бъде най-щедрата за всички времена!

 

Mi colpiscono sempre queste parole forti e dure di Gesù: "senza di me non potete fare nulla". Non dice che faremo le cose male o solo a metà, ma che non faremo proprio nulla. Possiamo correre dalla mattina alla sera, fare mille cose, impegnarci lodevolmente in molte attività, ma se tutto questo è fatto senza di Lui, è sterile, vuoto, insignificante.

Nel vangelo di oggi (Gv 15, 1-8), in poche righe viene ripetuto per sei volte il verbo "rimanere". Mi piace questa insistenza. Perché ci ricorda che restare liberi da tutti e non legarsi mai a nessuno, che fare sempre quello che si vuole senza dipendere da niente… non produce niente. Se le piante non affondano le radici nella terra, se i pesci non nuotano immersi nell’acqua, se un pulcino o un cucciolo si allontanano dalle loro mamme… non fanno molta strada.

Oggi Gesù ce lo dice chiaramente: noi non bastiamo a noi stessi, non siamo noi la fonte della nostra gioia, da soli non possiamo conquistarci la pienezza della vita.

Usando un altro esempio: se io sto annegando, non posso pretendere di salvarmi tirandoti su per i capelli…

Il Signore Risorto ci invita a rimanere con Lui, a gustare questa stupenda e sana dipendenza, a fare dell'intimità con Lui il luogo più vero della nostra persona, a sperimentare che solo Lui può saziare i desideri insaziabili della nostra vita.

Libertà non vuol dire fare quello che si vuole, come tanti pensano.

La libertà dei Figli di Dio, cioè di quelle persone salvate da Gesù e risorte con Lui, consiste nell’affidarsi a Lui e rimanere in Lui.

Tutto questo richiede coraggio, lo so.

Richiede di abbandonare un po' di difese, di fidarsi, di mettersi nella mani di Dio e soprattutto questo cammino ci chiede di non sentirci mai arrivati e mai a posto, per questo Gesù chiede di "diventare discepoli".

Si diventa discepoli giorno dopo giorno, con la fedeltà nascosta e luminosa nella preghiera; con il desiderio appassionato di portare in famiglia, al lavoro, nella scuola, tra le persone più care, la novità del Vangelo.

Davvero senza di Lui siamo come tralci secchi, sterili, inutili.

Davvero abbiamo bisogno di essere potati dalle sue mani esperte per andare all'essenziale, per non disperderci, per scoprire in noi una fecondità che mai avremmo immaginato.

 

Coraggio, cari amici! Se ci abbandoneremo alla Parola del Risorto, la vendemmia dello Spirito sarà la migliore di tutti i tempi!