Проповед на отец Павел за XIX неделя / 2011 г.

Проповед на отец Павел за XIX неделя / 2011 г.

Скъпи братя и сестри,

много християни, може би дори и някои от нас, мислят, че да са приятели на Бог, ги предпазва от увреждане, неуспехи, страдание, болест и смърт.

Също както пророк Илия и учениците на Исус мислиха същото.

Но за Бог не е така: Бог оставя нещата да се случват.

И в живота, в непосредствена близост до красивите неща се случват дори грозни такива.

Илия е отхвърлен от хората, и след това бяга в пустинята, и иска да умре.

Апостолите, са сами на лодката в средата на бурята и крещят от страх.

Къде е Бог? спи?

Ако търсим Бог, който иска да избягваме  страданието и да не чувстваме страх, никога няма да го намерим. Тъй като такъв Бог не съществува.

Всичко това съществува, но Бог е винаги до нас в тишината.

 Бог, се приближива тихо, много внимателно,

и започва да говори с мен в моята самота,

докато всичко наоколо е пустиня или буря.

Ако го призная, ако го слушам, ако вярвам в това, което той ми казва, тогава мога да продължавам да ходя и да живея, без да потъна, в средата на бурята.

Бог не ме вкарва   в бури и проблеми.

Но той идва с мене в бурята и проблемите,

за да ми помогне да се кача въпреки тях на лодката си.

След срещата с Бога, Илия вече не желае да умира, но  да живее.

И се връща сред отхвълените хора, за да проповядвата Словото Божие.

След срещата с Исус, апостолите вече не се боят, да го последват  до брега, и ще продължават да го следват до смъртта си.

 

Cari fratelli e sorelle,

tanti cristiani, magari anche alcuni di noi,

pensano che essere amici di Dio protegge dai pericoli,

dai fallimenti, dalla sofferenza, dalla malattia, dalla morte.

Come pensavano il profeta Elia e i discepoli di Gesù.

Ma Dio non è così: Dio lascia che le cose accadano.

E nella vita, accanto alle cose belle, accadono anche quelle brutte.

Elia viene rifiutato dalla gente, e allora scappa nel deserto, e desidera morire.

Gli apostoli, da soli sulla barca, nel mezzo della tempesta, gridano di paura.

Dov’è Dio? E’ assente? Dorme?

Se cerchiamo un Dio che ci eviti di soffrire e provar paura, non lo troveremo mai.

Perché questo Dio non esiste.

Quello che esiste, invece, è un Dio che è sempre presente e silenzioso.

Un Dio che si avvicina silenziosamente, con molta delicatezza, e si mette a parlare con me, nella mia solitudine, mentre tutto intorno c’è il deserto o la tempesta.

Se lo riconosco, se lo ascolto, se mi fido di quello che lui mi dice, allora posso continuare a camminare e vivere, senza affondare, in mezzo alla tempesta.

Dio non mi fa scavalcare le tempeste e i problemi. Ma entra con me nella tempesta e nei problemi, e mi aiuta ad attraversarli salendo sulla mia barca.

Dopo l’incontro con Dio, Elia non desidera più morire, ma vivere.

E ritorna in mezzo al popolo che lo aveva scacciato, per annunciare ancora la parola di Dio.

Dopo l’incontro con Gesù, gli apostoli non hanno più paura e remano fino alla riva, e continueranno a seguirlo, fino alla morte.