Реч на Св. Отец до епископите от България, приети впоследствие официално на аудиенция в понеделник сутринта на 1 юни 1992 г. Св. Отец горещо изтъкна мъченичеството на нашия владика на Никопол Евгений Босилков.

 Скъпи братя епископи,

1. Голяма е радостта ми, че ви приемам, за да ви поздравя от името на Св. престол близо до гробницата на Светите апостоли Петър и Павел, апостоли на народите, на местата, където толкова мъченици дадоха живота си през първите векове. Аз с вълнение слушах словата на Монс. Стратиев, председател на българската епископска конференция: благодаря му за неговото уверение.

Цели четиридесет и осем години вий заедно със свещениците, вярващите и българската католическа църква понесохте неимоверни страдания. С достойната епископска конференция, вий за пръв път идвате в дома на наследника на Петър, за да изразите вашата преданост, вярност и съпричастие. По силата на вашата привързаност и благодарение на предаността ви към католическата църква, вий смело понесохте жестоки преследвания през последните десетилетия. Първият период на затруднения и изолация наистина е започнал в края на 1944 г., когато един атеистичен режим взе властта. Бяхте непосредствени свидетели на един опит за прогресивно разрушение на църквата и вярата: конфискувани бяха училищата на църквата, благотворителните институции, манастирите на монасите и монахините; през 1948 т. бяхте свидетели на забраната на всякаква религиозна дейност, а чуждестранните духовници бяха принудени да напуснат страната. Това е една огромна загуба за жизнеността на духовния живот и на добродетелите.

Но през 1952 г. настъпи истинската Голгота, когато много миряни и голяма част от свещениците бяха затворени. С вълнение и признателност искам да припомня тук на пасторите, че мъчениците за вярата бяха осъдени на смърт и екзекутирани на 11 срещу 12 ноември 1952 г.: Евгений Босилков, владика на Никопол и трима отци Успенци: Камен Вичев, Провинциал и началник на семинарията, Павел Джиджов, домакин на семинарията и Йосафат Шишков, енорийски свещеник на католическата църква във Варна. Владиката на Пловдив Иван Романов, осъден на двадесет години затвор, умрял в затвора.

Днес отново чувствам задължението да отдам уважение на паметта на тия свидетели на вярата и да присъединя към тях спомена за многобройните свещеници, монаси и миряни, които понесоха страдания и мъчения в затворите и концентрационните лагери. Те наистина изживяха изцяло думите на апостола на народите: "Служех на Господа с голямо смирение и много сълзи и сред изпитания... Не пропуснах нищо полезно да ви кажа и да ви поуча... И ето сега, свързан с Духа, аз отивам на покаяние пред Бога и с вяра в нашия Господ Исус Христос да проповядвам, без да зная какво ще ми се случи, освен онова, което Дух Свети свидетелства по всички градове, казвайки, че ме чакат окови и скърби. Но на мен за нищо не ме е грижа, нито ми е свиден животът, стига само с радост да свърша попрището и службата, която приех от Господа Исуса да прославям и проповядвам Евангелието на Божията благодат." (Деяние на апостолите 20, 19-24).

Отново отправям към вас моите най-искрени чувства на възхищение и благодарност както и към безбройните вярващи, които запазиха вярата по време на изключително дългите изпитания и които често я демонстрираха, заплащайки със собствения си живот предаността към Христос, църквата и Св. Престол.

Важните събития през последните години, които са характерни за Източна и Централна Европа, откриха нови пътища на църквата във вашата страна. В един деликатен и труден период на промени в обществото, неочакваната възможност на апостолата сега се дава на обществото от вярващи. Започва една нова ера в живота на църквата, станала силна от Опита на едно драматично минало и трябва да пристъпите към възстановяване структурите на вашите епархии. Можем да ви пожелаем, щото вашите контакти с правителствените органи да ви позволят да стигнете до справедливо разрешение на проблемите, визиращи присъствието на католическата църква в обществото и по-специално за възстановяване напълно на имуществото, от което бе лишена.

Следователно имате едно грамадно и трудно задължение. Трябва да подготвите материалните структури, необходими за един душепасторски живот, добре организиран и активен, който ще съдейства да изградите една жива църква, съставена от общество на вярващи, преди всичко благодарение изработването на една душепасторска програма, за да се отправят вашите усилия, които ще полагате и занапред, както и преди, за гарантиране и организиране предаването на катехизиса на младите и възрастните и ви насърчавам да продължите тази дейност, която няма да се окаже неплодотворна. Единството между вас, оживено от вслушване в думите на Бота и от участието в единствената Евхаристия, "тайнство на любовта и състраданието, белег на единство, задължение към човещина" (II Ватикански събор, №47), ще ви крепи, за да посрещнете проблемите, които ви предстоят, за да дадете нов импулс на вашата душепасторска дейност. Нови плодове на справедливост и на святост ще узреят във вашите църковни общества.

Само вашите грижи за паството, което ви е поверено и вашите усилия за разпространяване и потвърждаване на първите плодове на Царството Божие, винаги да ви вдъхват поръчението, което Господ оставил на Своите ученици по време на последната вечеря: "По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си." (Йо, 13, 35)! Символът на мъдростта е в любовта, благоговейни братя епископи, бъдете апостоли, смели и неустрашими в истината и строители на едно братско общество, оставайки верни на Онзи Който ви освети и утвърди, за да свидетелствате със състрадание божественото благоволение към вас.

От друга страна, настоящите условия ви позволяват да възстановите и продължите икуменическия диалог с вашите братя от други християнски традиции. Трябва да отговорим на молитвата на Христос в навечерието на Неговата смърт:"... да бъдем едно, Отче, за да познае светът, че Ти Си Ме пратил" (Йо, 17, 23).

4. С вашите постоянни грижи, бъдете бащи на вашите свещеници и по- прецизни сътрудници на Господнето лозе. Само загрижеността във вашите задължения ще ви направи бъдещи служители на Христа. Не забравяйте, че всеки призив и призвание трябва да бъдат култивирани с преданост и ако трябва с цената на саможертви, без да изоставяте човешкото, интелектуално, душепасторско и духовно оформяне.

Религиозните Институти са дар от Провидението за вашите епархии: ваш дълг е да ги ползвате и поддържате като евангелско свидетелство с всички разполагаеми средства.

Без съдействието на вярващите и подкрепата на християнските семейства, църквата не би могла да има пълна жизнеспособност. Ето защо ви приканвам да приемете и разберете Семейството от Назарет като модел на вашата мисионерска дейност. Само вашата душепасторска програма трябва да бъде в центъра на вашето внимание, което ще спомогне за увеличаване на единството и любовта в семейството; уважението и защитата на живота, практически не приемат развода и аборта, които разпадат и унищожават, възпитанието на децата трябва да е първо задължение на родителите, както развитието и растежът на духовния живот.

Желая заедно с вашата душепасторска предприемчивост да обединим силите си, като ви осигурявам нашата духовна и материална подкрепа, която ви е необходима по силата на солидарността на църквите от континента, толкова явно манифестирани по случай недавнашното събрание на Синода на владиците за Европа.

5. Вашето задължение е едно мисионерско предизвикателство; подгответе църквата за третото хилядолетие с удвоени сили. Духът на Спасителя, който ви ръководи досега, няма да ви изостави в този нов етап от вашата история. Вашето посещение подчертава благополучното ви обединение с владиката на Рим и вашата принадлежност към епископската колегия, която ще бъде една опора за нас!

Искам да ви помоля да предадете моите най-сърдечни поощрения на всички служители на Евангелието във вашите епархии, на свещениците, монасите, монахините, на миряните, които поеха отговорността и осигуриха многобройни добрини на общността, така както и на всички вярващи.

Както Светите Кирил и Методий, особено почитани от българския народ от много векове, постигнаха и получиха от Бога благодати, така и Евангелието отново да процъфтява върху тая земя, където те бяха сеяли и разпространявали вярата.

Уповавам се на Пресвета Дева Мария, Майка на църквата, на планове за надежди и трудности в настоящия момент. Уповавам се на вашето Отечество; желая щастлива пролет на България, която се стреми към автентичен морален и социален прогрес, под протекцията на Света Богородица!

В този момент призовавам и моля благословията на Господа върху вас, върху свещениците, монасите, монахините и вярващите от българския народ, който ми е толкова скъп.