От 1947 г. до 1952 г. Блаженият Босилков пише 7 пасторални писма до своята Епархия. Разглеждайки трудното и относително краткото време, време белязано още и от потисничество и порицание, може несъмнено да се твърди, че техният брой, разбира се, е голям.

 

Писмата, с различна големина са зов и поощрение към верните да не се оставят да бъдат заблуждавани и стряскани от Марксическата пропаганда. Затова често се среща в тях повика за смелост при свидетелстването: Блаженият Евгений вижда занапред, че християнското свидетелстване ще бъде скоро единственият път на евангелизация и апостолат. Наложените ограничения от безбожния строй са всъщност все по-задушаващи. И той, пишейки, не може да държи под око и присърце много критичното положение, в което се намира Църквата и самото гражданско общество.

 

Бидейки човек с обширна образованост, Блаженият в писмата си не се отпуска към грижливо богословско изработване, нито възнамерява да пише научно богословско съчинение, откъснато от ежедневната действителност. Той възприема гладък стил, прост език непосредствено съгласен с получателите. Слиза понякога до много практични съвети, до много точни указания. Той иска да влезе в пряк разговор със своите верни; отправя към тях точни и настойчиви въпроси, които принуждават да се размисля и изискват отговор; с тях и за тях желае да разчупи хляба, който храни благодатния живот, който запазва и подхранва личната и задружна връзка с Бог.

 

Той е баща, който говори на чедата си със сърцето в ръка; към тях се обръща, наричайки ги с обич и често “Възлюбени Чеда”; Бл. Евгений е баща нежен, който трепери за настоящето и много повече за бъдещето на своите чеда в Христос: всъщност пространството, в което да се изразява свободно собствената вяра, бива насилствено откраднато все повече от потисничеството на един безбожен режим, който не се ограничава да бъде без Бог, но който, понятно, е срещу Бог и Неговата Църква.

 

И така в писмата Блаженият Евгений е преди всичко старателен пастир, грижовен баща, сигурен водач, смел епископ. В тях той разкрива себе си и вдъхва ежедневното си изпитание. Който познава духовният му и вътрешен живот, няма да си прави никак труд да забележи в писмата му обилни следи от неговото преживяване; напротив, може да се твърди, че писмата са вярно преместване на душата и дейността му.

 

Едно съгласувано и общо четене на седемте пасторални писма би могло да бъде следното: Блаженият ще отдаде своя живот в защита на правата на Бог и на човека; ще бъде смел апостол и старателен учител на истината, единството и мира. Затова усеща живо задължението си да призовава слабите във вярата и тези, които са били привлечени от подправени самозалъгвания, към тройно завръщане: към Бог, към семейството, към здравите обичаи, предадени от предците.

 

Той ще бъде верен на Бог, Творец и Баща, който се открива на човека. Но човекът трябва да има прозорливо око и чисто сърце, за да приеме откровението на Бог и дара на вярата. Вярата не отива срещу разума, нито го унижава, поскоро го превъзхожда и го облагородява.

 

Християнският живот, роден от вярата, се храни особено с участието в Евхаристичното отслужване, източник и връх на християнското изпитание; с Евхаристията, дар от безкрайната Божия Любов; с молитвата, която е езикът на душата. Блажената Богородица със своето смирено, щедро и цялостно разположение на божия план, е светлият пример за всеки християнин; тя придружава с майчино старание нашето поприще. Нейното Успение в небето е знак на сигурна надежда и още на изпреварване на съдбата, запазена за всички Божии чеда.

 

Освен особените доводи, обсъждани в отделните писма, има някои, които се повтарят многократно – знак, че те за Бл. Евгений са особено важни. Иска, следователно, да бъдат усвоени и изживени в неговата Църква. Сред тези доводи могат да се припомнят любовта към единството и истината, към мира и родината. Значителна настойчивост към задължението за точното и смело свидетелстване на собствената вяра, която не може да се сведе до една съкровено тайнствена случка; значително още е и призоваването да се чувстват поместени във Вселенската Църква, ръководена от Папата. Достоен, че е припомнен освен това и неговият зов към Евхаристията и ежедневното причестяване, както обаче и към ежедневното молене на броеницата.

 

Писмата са изпъстрени с множество библейски цитати: впрочем Блаженият Евгений намира в слушането на Божието Слово пътеводителя и храната на собственото си духовно поприще и го внушава на другите.

 

Чрез пасторалните писма Бл. Босилков осветли своята Епархия и своята родина с мъдростта на учителя, с усърдието на пастира, с любовта на бащата. Може да се попитаме какво щеше да стори още, ако бурята на омразата не беше прекъснала скъпоценното му съществуване само на 52 години. Сигурно щеше да направи още много. Без друго щеше да отправи други писма към своите верни. Това, уви, не му бе възможно. Но неговото поръчение не е било спряно от една жестока смърт, нанесена му от яростта на човека. Не е било спряно. Напротив… От небето, всъщност, Блаженият Евгений продължава да поддържа и осветлява Църквата и своята любима България с героичното си засвидетелстване и могъщото посредничество на мъченик.