Историята на Евгений Босилков започва на 16 ноември 1900 година, на българския бряг на Дунав в равнинното селце Белене, днес град с около тринадесет хиляди жители. Родителите му, Левиджо Босилков и Беатрижа Босилкова, са имали пет деца: Йосиф, Павел, Атанас, Винченци (Евгений) и Никола. Винченци приема кръщението в енорията “Рождество Богородично” в деня на рождението си.

Живо момче, след училищните занятия Винченци помага на майка си в полската работа. Един злополучен ден, докато си играе, той се отдалечава от нея, подхлъзва се и пада във водите на Дунава. Започва да вика за помощ. Майка му се спуска отчаяно към сина си, просейки Божията Майка, но водите поглъщат момчето. Само по чудо то е спасено. Майката благодари за Божествената намеса и обещава да даде сина си в служба на Христовата църква.

Деветгодишен приема тайнството миропомазание на 16 август 1909 г. Завършва основно училище в Белене.

Става постоянен посетител на енорийската църква „Рождество Богородично”, но също така го виждат и в енорията „Св. Антон”. Помага в литургията и винаги присъства на уроците по катехизис. Неговите приятели от игрите и училището си го спомнят като весел, интелигентен, сериозен и отговорен, макар че като всички момчета обичал играта повече от училището. Помага на родителите си в домашното стопанство.

Единадесетгодишен той остава сирак. Поради семейните нужди, майка му Беатрижа се омъжва повторно.