На 11-годишна възраст Евгений постъпва в Конгрегацията на пасионистите в село Ореш. Той е добър, весел, с жив интелект. През 1913 г. се премества в семинарията в гр. Русе. Неговите супериори веднага виждат в него личност с прекрасни качества и големи перспективи. Винченци е обещаващо момче и когато е 14-годишен неговите настоятели му предлагат да продължи хуманитарните науки в семинарията на пасионистите в Кортрийк, Белгия и в Моок, Холандия, където остава до 1919 г. Това е периодът на Първата световна война.

На 28 април същата година постъпва в новициата на гр. Ере в Белгия. Облича религиозната одежда на пасионистите и променя името си, според традицията на монашеския живот. Вече не се нарича Винченци, а Евгений на Пресвятото Сърце Исусово. На 29 април 1920 г. завършва успешно изпитателната година и заявява открито своята вярност да живее в братството с обетите за бедност, целомъдрие и послушание, посвещавайки личните си планове на Страданието на Исуса Христа, според правилото на Свети Павел от Кръста. Като пасионист усеща, че всекидневното съзерцание на Христовото Страдание му помага в изграждането като човек и християнин и да надмогва раздялата с близките си и с българската земя.

Учебните занятия са интензивни и ангажиращи. От 1921 г. до 1924 г. в Моок, Холандия и Вецембеек, Белгия завършва философия и богословие. Настоятелите му осигуряват издръжката в учението и пътуванията му чрез благородни благодетели. Това са заможните възрастни госпожици Йохана и Берта Рулофс от малкото селце Самбек, близо до Моок. Поради военните действия по време на ваканцията Евгений не се завръща в родината, а се отправя с велосипеда си към своите благодетели.