"Можете да подкрепите проектите ни с дарение на:" КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР "ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ - БЕЛЕНЕ"
БАНКА ДСК, ул. "България" №2, 5930 Белене
BIC: STSABGSF
IBAN: BG64STSA93000022719927

ЖИВОТЪТ - ОБЩЕНИЕ С БОГА И СЪС СВЕТА 2

Втора уводна беседа

Курс за Духовни упражнения проведен от Бл. Евгений Босилков

 за Сестрите Бенедектинки в с. Бърдарски Геран към 1938 г.

 

    Пред прага сме на важен момент. Навлизаме в дни, които наистина могат да се нарекат “свети дни”. За душата, която слуша, която прекарва това време в радостно смирение и коленичи в краката на Учителя и слепва ръцете за молитва, тези дни ще бъдат “дни на откровение”.

    Някой се молел така: “Господи, дай ми още малко време: искам да обичам нещата както никой друг, докато всичките станат достойни за Теб. Искам само седем дни усамотяване”, (Рилке). О, това усамотяване! Колко бързо и лесно минава! В бурния живот волята отслабва, нашият начин да виждаме нещата се отдалечава от истинската цел на живота, предаността отстъпва лесно пред личните капризи, радостите се превръщат в мъки, обещанието от преди изчезва, усещаме тежест на раменете. В усамотението, напротив, се поправя всичко това и всичко си идва на място. Не усещате ли душата да шепне на тялото: “До кога ще ме оставиш да подозирам и да се безпокоя? Не принадлежеше ли може би всичкото минало време на тебе? Колко пъти не съм била угнетявана от заблуда и измама и принудена да склонявам към тебе, мое тяло - лоши господине? Не усещаш ли, че в това неспирно ходене по пътя на живота, където и да отиваш или каквото и да правиш, първото впечатление е това на умора… и на вътрешна празнота?

    В това горе и долу на живота душата ще намери отново себе си, ще продаде собствените си права и ще настигне обстановката, към която принадлежи. Вижте вълната… тя докосва земята, отскача веднага, за да се върне отново в света на вълните, там на открито море, хвърляйки се нагоре гордо като кон в битка, който показва първоначалната си сила с мокрите гърди, протегнати нагоре. Така и душата, която докосва земята, т.е. която живее в суматохата на всякакви видове безпокойства, трябва с един удар да се освободи от тях и да намери отново първичната си сила. Това е възможно само чрез уединението… това е възможно само чрез това уединение, в което влизаме довечера… Уединение, което за нас е като предверие на необятното пространство, шушукане на задгробния живот. Чрез това уединение душата ще се посвети на важни проблеми, които и` са присърце… на единственото необходимо…” на “духовния дар от Бога”. Тя ще трепери, когато чуе тези думи: “Чедо, спасявай душата си… Ще чуе гласа, който я зове” “Чедо, последвай ме!” И после това обръщение: “бъдете съвършени, както и вашият Отец е съвършен” и още повече.

   Веднага ще бъдем докоснати от дълбокия смисъл на живота.Този живот, който Бог ми е дал, какво съм направил от него? Ще можем ли да кажем на Господ Бог: “ аз ли съм този, който коленичеше пред Теб смирено и със съкрушено сърце… който през толкова години беше изпълнен с Тебе и Те чувстваше… Аз ли съм все този праведник, самотен, обичаш тихата стаичка, който не го е грижа за света… и в моя живот Бог е винаги вълната, която минава отвъд всяко нещо? Обичам ли още сладкия закон, който ми помага да зрее моето свето правило? Държа ли още на тази голяма носталгия, на която не се съпротивлявах, и която ме заведе при Бога, т.е. към моето звание! Това са големи въпроси, които докосват душата ми най-дълбоко в нейното същество. Изживявайки тези въпроси, душата ми ще трябва да се усмири. Казват за светските хора, че почти никой от тях не си живее своя живот… това са обаче един случай… един глас, какъвто и да е, едно парче, каквото и да е, едно всекидневно нещо, каквото и да е, страхове и нови благополучия.

   Трябва да виждаме нещата, които са в най-дълбокия им смисъл, а не представени като въображаема игра. В никоя част няма истински свят, ако не във вътрешния живот, тъй като външният изчезва. Когато Вечният иска да изгради нещо голямо Той иска да постави дълбоки основи. Ние, ако ние строим за Господа, трябва да дълбаем много на дълбоко в нашия живот и да изпълним тази яма все повече с нашата същност!

Тези дни на упражнения са именно висшата школа на истинския живот на отдалечаването на човека или на приближаването на Бога, на съсредоточаването и на опознаването на себе си. В тази школа душата ни трябва да стане велика, тиха и по-силна, свободна от глада за толкова нищожества. Тя трябва да остане затворена и твърда спрямо незначителните неща, а не да се губи в повърхностните неща. Големите мисли и ценности трябва да станат закон за нас и да се проведат добре и съвършено!

      Да, истина е, че нашият живот е съставен от парчета. Работим ден след ден, но сме все на едно място:…нищо! Имаме толкова занимания, служби и многобройни задачи, но без връзка помежду им! Не само не съчетаваме нищо духовно, но и нашето звание изглежда още само един опит!

            Това, което успяваме да правим, се разпилява на хиляди дреболии. Кой ще свърже заедно нашите снопове така, че да образуват едно хубаво и значително обединение. За Христос в Дарохранителницата се казва, че Той работи и освещава просто чрез Своето Присъствие. За нас самите, обаче, можем да кажем: Нашето съществуване не трябва да произвежда само мускули, свивания, но най-вече движения на душата. Само те понякога произвеждат творческа същност. Следователно, за да се образува обединение на нашите отделни мисли, чувства, мнения и желания, трябва да се преплетат в нашето най-задушевно същество и там да намерят водата от дълбините, за да я накарат да изскочи на повърхността на видимия живот, от който той има нужда. Или по-ясно казано: всеки трябва да намери в себе си централната точка на своя живот и от там да се разпространява колкото е възможно по-далеч с цялото “си същество”.

     Да се живее значи да се каже: “Да се обича Бог, да се обича Бог, така значи да се каже: да се влезе, да се върви, да се стои, да се почива и навсякъде да бъдем в Божията любов. Така сме съпричастни към стенанията на Бога – стенещия Дух - , потъваме в пороя, който блика от Божието сърце, протича към света и после се завръща към божественото Сърце. Бидейки и движейки се в този морски прилив на блажено общение и единение, всичко в нас се отправя към единствената огнена точка: нашите стъпки, погледа на нашите очи, служенето на нашите ръце, думите от нашите уста, въздишките от нашето сърце намират в единението с Бога обединителната сила, която свързва заедно пръснатите крака в един единствен сноп.

       Уединението от тези седем дни ще ни поучи как да гледаме на живота - как да гледаме на това общение с Бога и със света.

Тъпият допир със света показва толкова тъмни неща, на които не принадлежат нито миналото, нито бъдещето. Вътрешното общение с Бога, напротив, показва толкова ясно на кого принадлежат миналото, настоящето и бъдещето, тъй като хората, когато работят, строят или творят, правят това общо с Бога: те искат Вечността.