На 3 октомври 2015 г., в манастира на Виачели, провинция Сантандер в Испания бяха обявени за блажени 18 мъченици за вярата в присъствието на представителя на Папата кардинал Анджело Амато, префект на Конгрегацията за процесите на светците. „Пример за постоянството във вярата на Църквата“, така кард. Анджело Амато, префект на Конгрегацията за процесите на светците, очерта фигурите на 16-те монаси цистерценси от абатството на Виачели в Кобресес (Сантандер) и двете монахини от манастира Фонс Салутис в Алхемеси, в Испания, убити по време на гражданската война през 1936. Пред Радио Ватикана кард. Анджело Амато разкзва за тяхното мъченичество.
Мъченичество на осемнадесетте богопосветени започва с началото на преследванията, посочва кардинал Амато. В манастира на Кóбресес, в провинция Сантандер, който по това време наброява около шейсет души, нахлуват червени милиционери, търсещи оръжия. На монасите е забранено да излизат и да използват електричество. На 20 август 1936 г., на празника на св. Бернар, е обявена забраната на католическото вероизповедание. Не може повече да се отслужва литургия, нито да се получава причастие. Революционерите реквизират всички свещени съдове, унищожавайки и грабейки всичко, което им се струва ценно или полезно. Монасите, след период на задържане, разпити, унижения и мъчения, са убити в различно време и при различни обстоятелства, за периода от лятото на 1936 до края на декември същата година.
Тези мъченици на Христос, изтъква префектът на конгрегацията за процесите на светците, бяха богопосветени, далеч от всякакви партизански идеологии, желаещи единствено да служат на Евангелието и на Божия народ, чрез молитва, труд и медитация. Те бяха смирени и беззащитни.
Като пример - посочи кард Амато - ще разкажа накратко за живота на техния настоятел, отец Пио Хулиан Хередиа Зубиа, роден през 1875 г. в Лареа (Алава). На 14 годишна възраст, той влиза като облат в Цистерцианския манастир на Вал Сан Хосе в Хетафе, близо до Мадрид. След тържественото даване на обетите е ръкоположен за свещеник на 18 март 1899 г. През 1918 г. е изпратен в новия манастир Санта Мария във Виачели и става настоятел на послушниците. Те го помнят винаги подготвен и търпелив и с особена набожност към Богородица. Многократно го виждат в църквата в задълбочен диалог с Пресветата Дева. По-късно той става настоятел на манастира, който чрез него получава извънреден принос на святост. Само като съзерцава усмихнатото му и пълно с благост лице, човек е приканен да го имитира, да живее в Бог и да се стреми към святост. Той възторжено обича литургията, превръщайки се в неин ревностен апостол. За него литургията е "животът на живота на монаха".
Останалите му братя мъченици, посочва кардиналът, всички млади, бяха добри, смирени, щедри хора и напълно посветени на Божията воля. Най-младият от групата е брат Езекиел Алваро де ла Фуенте, едва на 19 години, които след проблематична ранна възраст в семейството си, открива спокойствието и радостта от живота в монашеската общност. Брат Еулохио Лопес Алварес е само двадесет годишен. Друг млад мъж, брат Алваро Гонзалес Лóпес, двайсет и една годишен, от рано мечтае да се посвети на Господа заедно с брат си Хосе, също монах във Виачели. Друг мъченик, брат Анхел Гонзалес де ла Вега, независимо от преследванията пожелава и получава разрешение да даде тържествени обети по време на празника на св. Яков, 25 юли 1936 г. Сред мъчениците е и 23 годишният послушник, приветливият и радостен брат Марселино Мартин Рубио, който по време на арестите не скрива религиозната си принадлежност, и послушникът, отец Хосé Ками Ками, роден Айтона, в провинция Лерида, който е убит точно преди да влезе в манастирa.
Тяхното мъченичество се случва в различни времена и места, от края на юли до края на декември 1936 г. Някои са застреляни, а други сa удавени в залива на Сантандер с вързани ръце и стиснати устни. Тяхната смърт е ужасна, някои от тях, след като са разстреляни, са прегазени от, така наречените, коли на смъртта на революционерите анти-католици. Жестокостта им не спира дори пред лицето на беззащитните монахини. Сестра Мария Микаела е застрелян заедно със сестра си Енкарнасион в 21.00 ч на 10 ноември. Оставена e да се мъчи тежко ранена, близките и я чуват да стене цялата нощ. На следващата сутрин, милиционерите приключват престъплението си, като смазват главата и. Другата монахиня, сестра Мария Нативидад е заловена през ноември и e поставена в белезници, заедно с тримата си братя, двама кармелитани и един мирянин, Хосе. Слизайки по стълбите, наясно с предстоящия край, тя извиква: "Да живее Христос Цар." Свалена e от вагона на смъртта, застрелват я на място, направо на улицата. Колата, след това прегазва тялото и няколко пъти, размазвайки главата на монахинята. Дни по-късно все още има кървави следи по улицата. Никакъв знак на уважение и човешко състрадание към обезобразените тела.
Блажените мъченици от Виачели и Фонс Салутис днес приканват своите братя и сестри - посочва кардинал Амато - да постоянстват с вярност към призванието си на молитва и възхвала на Господа, в подкрепа на Църквата с ежедневната си жертва. Това е истинското бяло мъченичество, свидетелствано всеки ден, за изграждането на Църквата и за изкуплението на света. Това е благословен тамян, издигащ се към небето. Новите Блажени на Църквата настояват да се остави винаги отворена вратата на манастира за тези, които идват да търсят утеха, помощ и подкрепа. Споменът за благостта и щедростта на мъчениците към нуждаещите се, трябва да продължи да живее със същите великодушие и добротата. Знаем, например, че и днес общността, която живее от собствения си труд, дава работа на много жители на Кóбресес, с които винаги са имали честни и приятелски отношения. Знаем също така - каза в заключение кардинал Амато - че бедните, по традиция, намират винаги гостоприемство и милостиня в техните манастири.
bp/ rv