
В антирелигиозния климат възцарил се над цяла Испания в началото на миналия век, се разиграва, от 23 юли до 23 октомври 1936 г. трагедията с Общността на Пасионистите в Даимиел. По-голямата част от членовете и са двадесетгодишни младежи, подготвящи се за мисионери в Америка. Никой от тях не е имал допир до политиката, което ясно разкрива мотивите за тяхното елиминаране – гоненията, подклаждани от омразата към католическата вяра.
В нощта на 21 юли 1936 г. всички братя, начело с о. Никифор Диаз, са изгонени от манастира, след като са били в църквата за изповед, превърнала се в последна за тях, след като получават последното си Причастие и след като чуват насърчителните слова на техния Отец Провинциал: „Жители на Голкота, тази е нашата Гецимания! Човешката природа на прага на Кръстния Път, досущ като Христовия, се ужасява и се пречупва. Исус, обаче, е с нас. Той самия ни успокоява и подкрепя. След малко ще бъдем при Христос, жители на Голгота, ето защо нека умрем за Него!” Близо двеста въоръжени мъже ги прогонват в непрогледната нощ и им заповядват да не се връщат в Даимиел, тъй като ще бъдат убити. Разделени на малки групи, те поемат по страдалческия си път, който ще завърши с отнемане на живота им – на различни места, по различно време, но обединени от общата им „вина”, а именно – да останат верни на религиозното си звание.
Обявени са за блажени от папа Йоан Павел II на 1 октомври 1989 г.