Случаят на блажения Антон Дуркович е един от най-драматичните в историята на Църквата в Румъния.
Бъдещият мъченик за вярата е роден на 17 май 1888 г. в Бад Дайч-Алтенбург, Австрия. Когато бил на шест години, семейството му се преселило в Румъния. От 1898 до 1906 г. посещавал семинарията „Св. Йосиф“ в Букурещ. Веднага след това до 1911 г. продължил да следва в Папския университет „Урбаниана“ в Рим. Бил ръкоположен за свещеник на 24 септември 1910 г. в Латеранската базилика. Когато след години се завърнал в Румъния, той бил назначен за генерален викарий на архиепископа, канцлер и професор на семинарията „Св. Йосиф“ в Букурещ.
На 30 октомври 1947 г. Папа Пий ХІІ го назначил за диоцезален епископ на Яш. Епископското ръкоположение било извършено от апостолическия нунций, архиепископ Джералд Патрик О’Хара, на 5 април 1948 година.
През периода 1948-1949 г. той предприел мерки, за да се гарантира съществуването на Църквата. Призовавал вярващите да запазят католическата вяра и лоялните връзки със Светия престол. Бил следен от комунистическата полиция „Секуритате“. Скоро срещу него били повдигнати многобройни обвинения. Бил описан като враг на комунизма, препятствие по пътя към комунизма и координатор на атикомунистическата съпротива на Католическата Църква в Румъния.

В следобедните часове на 26 юни 1949 г. епископ Дуркович бил арестуван в Попещи Леордени, където подготвял тайнството Миропомазание за 200 деца, заедно с отец проф. Рафаел Фридрих, ректор на епархийната семинария в Букурещ. Били откарани в главния арест на „Секуритате“, където в продължение на почти цяла година били разпитвани, бити и изтезавани. През юни 1950 г. бил прехвърлен в затвора в Жилава. През това време бил осъден задочно на лишаване от свобода от военна комисия, съставена от двама генерали – съветски от НКВД и румънски – от „Секуритате“. В затвора Дуркович смело заявил: „От началото до деня на арестуването ми се стараех да изпълнявам религиозните си задължения на католически епископ, далеч от вясакаква политическа дейност, стремейки се да ръководя духовниците и вярващите католици по пътя на спасението на душите, насърчавайки вярата им.“ През септември 1951 г. бил преместен в затвора в Сигет.

Свидетел отбелязва: „Към полунощ, приличащ на скелет, гол, покрит с рани и кръв, бе хвърлен в килия, където бяха още 15 души.“ Проф. Фридрих го покрил с одеало. Въпреки болките и студа Дуркович намерил сили да окуражава останалите. На следващия ден бил преместен сам в тясна килия, без светлина, без отопление, без вентилация. Свещениците Рафаел Фридрих и Йоан Плоскару, които били в съседната килия, чули последните му думи, изречени на латински: „Antonius episcopus! Orate pro me ut non dificiare: morior fame et siti; da mihi absolutionem; Antonius moribundus!“ („Епископ Антон! Молете се за мен, за да не унивам: умирам от глад и жажда; дайте ми опрощение; Антон умира!“). Починал в нощта на 10 срещу 11 декември в комунистическия затвор в Сигет, след като мъчителите му не му позволили храна и вода. Гробът му е неизвестен. Впоследствие комунистите се опитали да заличат всички данни за престоя му в затвора и унищожили много документи.
На 31 октомври 2013 г. Папа Франциск подписва декрета, с който признава мъченичеството на епископ Антон Дуркович, убит от омраза към вярата в затвора в Сигет. Обявен е за блажен на 17 май 2014 г. от кардинал Анджело Амато.

Вж. също информацията на Радио Ватикана Яш: Българско присъствие на беатификацията на Антон Дуркович

Подбор и превод: catholic-news.bg