След като завършва Богословие в Рим, Йоан Сучиу е ръкоположен за свещеник на 29 ноември 1931 г. Става преподавател в Духовната Академия в Блаж. На 6 май 1940 г. е назначен за помощник-епископ на Орадеа Маре. През 1947 г. го номинират за апостолически администратор на Архиепископията Алба-Юлия и Фагарас. Монс. Сучиу провежда серия от конференции в цяла Румъния по въпроса за несъвместимостта между християнството и атеистичния материализъм.
Арестуван е на 28 октомври 1948 г. Откаран е в Драгославеле, а след това в Манастира Калдурасани. През май 1950 е отведен в МВР, а октомври същата година – в затвора Сигетул Марматиеи, където е изложен на глад, студ, болести и безброй мъчения. Умира там, в килия номер 44, на 27 юни 1953 г. Погребан е в бедняшките гробища, тоест на самоубийците и престъпниците. И до днес не са открити тленните му останки.
В две свои писма към верните от октомври 1948 той заявява: „Настъпи Велики Петък за Единната Румънска Църква. Днес, скъпи верни, имаме възможност да покажем дали принадлежим на Христос или сме като Юда, предателя... Не се подлъгвайте от празни думи, обещания, измами, а бъдете твърди във вярата, заради която вашите родители и предци са проливали кръвта си... Не можем да продадем нито Христос, нито Църквата... Ако вземат Църквите ни, молете се на Господ, както са се молили първите християни, когато императорите-езичници са разрушавали молитвените им домове и са изгаряли светите им книги.”