"Можете да подкрепите проектите ни с дарение на:" КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР "ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ - БЕЛЕНЕ"
БАНКА ДСК, ул. "България" №2, 5930 Белене
BIC: STSABGSF
IBAN: BG64STSA93000022719927

Ищван Шандор (1914-1953)

Ищван Шандор (1914-1953)

Ищван Шандор – салезианин, убит от комунистите в Унгария, мъченик и блажен, е роден на 26 октомври 1914 г., в Солнок, Унгария. Поради тежките условия през Пръвата световна война той и братята му Ласло и Янош растели в бедност. Въпреки това родителите му Ищван Шандор и Мария Фекете били загрижени за доброто им образование. През 1931 г. Шандор завършил училище по дърво- и металообработване, където усвоявал професията на стругар и леяр.
В началото на 1936 г. заминал за Будапеща, за да изучава печатарство в професионалното училище „Clarisseum“ на салезианите на Дон Боско. По време на учението решил да постъпи в Ордена на салезианите и завършил двугодишния постулат. До началото на новициата през април 1938 г. се включил в работата на Ордена сред младежите и министрантите. Прекъснал новициата, тъй като бил мобилизиран. Първите временни обети като монах-салезианин положил на 8 септември 1940 г.
През 1942 г. отново бил мобилизиран и служел като радист, първоначално в Южна Унгария, след това в Трансилвания и накрая в Русия с ІІ унгарска армия. След поражението бил преместен на Запад. Краят на войната го заварил в Германия, където през 1944 г. попаднал в плен на американците.
След освобождаването му от плен, той се завърнал в Унгария и от пролетта на 1945 г. започнал да работи в печатницата на Ордена в „Clarisseum“, в Ракошпалота. Там получил майсторско свидетелство. Като ръководител на Съюза на младите работници католици (KIOE) отново започнал да участва в работата с младежите. Продължил тази дейност и след като комунистите завзели властта и министреството на вътрешните работи забранило съюза през лятото на 1946 година. В „Clarisseum“ освен печатница имало и детски дом за сирачета, основан през 1882 г. , който от 1925 г. станал дом за младежи, ръководен от салезианите. Имало още и дом на скаутите. През 1946 г. Ищван Шандор положил вечните си обети.
През 1949 г. унгарската комунистическа полиция Államvédelmi Hatóság започнала да провежда тримесечно обучение на младежка група, за която били привличани предимно бедни и мизерстващи младежи, понякога и принудително. От това били засегнати и младежите на Ищван Шандор. Но някои от тях продължили да поддържат връзка с него. През 1950 г. в Унгария била прекратена дейността на много монашески конгрегации, също и тази на салезианите пострадала от принудителното спиране. Въпреки това Ищван Шандор продължил нелегално да работи с младежите. Организирал излети, провеждал срещи в частни домове и преподавал вероучение.
През февруари 1951 г. комунистите разбрали за дейността му и започнали да го наблюдават тайно. След като получил предупреждение, предстоятелите му в Ордена организирали бягството му на Запад с фалшив паспорт. Той бил вече на западната граница, когато взел решение да се върне обратно в Будапеща, за да не изоставя своите младежи. Първоначално работел под името Ищван Кис в завода „Персил“, в Будапеща. Живеел нелегално в дома на своя събрат и кандидат за свещеник Даниел Тибор.
Но през 1952 г. била разкрита истинската му самоличност. Държавна сигурност разбрала, че член от охраната на лидера на компартията в Унгария тайно поддържал връзка с него. Ищван Шандор бил арестуван на 28 юли 1958 г. под претекст за подстрекателство срещу председателя на партията. В затвора бил многократно пребиван и малтретиран, но не направил признание. След разпитите, които продължили няколко седмици той и още 15 души – девет охранители, петима католически свещеници един цивилен и петнадесетгодишна ученичка били обвинени и изправени пред военен съд.
Военният съд в Будапеща осъдил на строго секретните си заседания, проведени от 28 до 30 октомври 1952 г. четирима души, сред които и Ищван Шандор, на смърт чрез обесване, гимназистката била осъдена на осем години лишаване от свобода, а останалите получили присъди между пет и петнадесет години затвор. Молбата за помилване на осъдените от 12 март 1953 г. била отхвърлена. Смъртното наказание е изпълнено три месеца по-късно, на 8 юни 1953 година.
Семейството на Ищван Шандор нямало никакви вести за него след арестуването му. Чак през 1955 г. бащата бил уведомен, че синът му е бил осъден на смърт заради противодържавна дейност и екзекутиран.
През 1994 г. съд в Будапеща реабилитира Ищван Шандор.
В родното му място, Солнок, на урновото гробище при църквата „Света Троица“ е създадено символично възпоменателно място за него, тъй като до сега не е ясно къде е бил погребан. Днес се смята, че вероятно почива в парцел 301 на гробището в Ракошкерстур.
Процесът за беатификация е започнат на диоцезално ниво на 24 май 2006 г. и е приключил на 8 декември 2007 г. На 27 март 2013 г. Ищван Шандор е признат от Папа Франциск за мъченик. Обявен е за блажен на 19 октомври 2013 г., по време на литургията в базиликата „Св. Стефан“ в Будапеща от кардинал Анджело Амато SDB. Проповедта е произнесена от примаса на Унгария, кардинал Петер Ердьо.
Литургичното възпоменание на Ищван Шандор SDB е на 8 юни.

Превод: catholic-news.bg