"Можете да подкрепите проектите ни с дарение на:" КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР "ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ - БЕЛЕНЕ"
БАНКА ДСК, ул. "България" №2, 5930 Белене
BIC: STSABGSF
IBAN: BG64STSA93000022719927

отец Герхард Хиршфелдер (1907-1942)

отец Герхард Хиршфелдер (1907-1942)

Блажени Герхард Хиршфелдер е роден на 17 февруари 1907 г., в Глац, Силезия. Той е единствено дете на майка си Мария Хиршфелдер. Баща му остава неизвестен за него. Самотната майка с големи усилия поддържала домакинството като шивачка и възпитавала сина си, като му осигурила възможност дори да следва. Призванието си за свещеник Герхард получава още като ученик в гимназията, сред заниманията с младежите в църквата. След зрелостния изпит бил приет в богословския конвикт на съседната епархия Вроцлав. Там учели кандидатите за свещеници от родната му епархия, архиепархия Прага.
За по-висшите ръкоположения на субдякон и дякон тогава още не било пристигнало от Рим необходимото освобождаване от пречката за ръкополагане като извънбрачно дете.
Неговият другар Ернст Хайнце от същия набор и от неговия роден град Глац пише: „Нашият скъп Хиршфелдер можеше да съпреживее ръкополагането на неговия курс само като зрител, сигурно е плакал горчиво. Всички страдахме с него.“
По-късно той ще напише в своите молитви за Кръстния път: „Господи, дори и външно да ми отнемат достойнството, аз пак си оставам дете на Бога, боец на Бога, свещеник на Бога, това никой не може да ми вземе.“
На ръкополагането си, което се състояло на 31 януари 1932 г. във Вроцлав, Герхард Хиршфелдер избира като мото за картичката от своята първа Св. Литургия думите “Христос, нашият жертвен Агнец бе заклан, Алелуя“. Дали е усещал какво може да означава за него това слово в цялата си пълнота и дълбочина? Мислел ли е, че този път на следване може да доведе до жертване на собствения му живот?
Тъй като бил извънбрачно дете, не му било разрешено да служи първата си Литургия в родната енорийска църква „Успение Богородично“ в Глац (бел.ред. Клодско, днес в Полша). Може би отслужването и в манастирския параклис в съседния град е подготовка за болезнените ограничения, които скоро ще му бъдат наложени отвън.
Като каплан в Чермна и Хабелшверд (Бистрица Клодзка, дн. Полша) той си спечелва уважение като пъргав и обичан пастир, особено сред децата и младежите. Момчетата и момичетата повече обичали да ходят в неговите часове, отколкото в националсоциалистическите съюзи.
Гестапо започнало да го наблюдава и го класифицирало като опасен за държавата.
Влизали в дома му, обискирали, следели го. Често го разпитвали и го заплашили, че при повторно нарушаване на заповедите ще го приберат.
Когато децата го предупреждавали, той им казвал: „Деца, не мога иначе, когато виждам какво се прави срещу Църквата и срещу човешкото достойнство.“
Един ден членове на „Хитлерюгенд“ разрушили крайпътен параклис, зобразяващ коронясването на Мария. Изболи двете очи на Христос, отсекли главите на статуите и след това бутнали вотива.
В неделята след погрома, 27 юли 1941 г., отец Герхард Хиршфелдер взел в проповедта си отношение към случилото се, като казал следното: „Който изтръгва вярата от сърцата на младежите, е престъпник.“
Много скоро след това, на 1 август 1941 г., каплан Хиршфелдер бил арестуван от Гестапо, докато бил в час по вероучение. „Момичета, вървете си у дома“, казал той на децата, а едно от момичетата помолил: „Моли се за мен.“
В затвора в града бил държан четири месеца и половина. На 15.12.1941 г. бил отведен в концентрационния лагер Дахау, където бил заставен да работи като помощник-отговорник (капо). И на това място си останал свещеник за другите. Със страданието си укрепвал другите в техните мъки. И като затворник той се смятал за инструмент в Божията ръка. „Жертвам всичко за вас“, написал той на роднините си и ги помолил да кажат това и на познати.
Написал също: „Светът не може да разбере действителното пространство на душата ни. И поради това християнинът, особено свещеникът, може да бъде винаги един весел човек, защото Христос, за когото ние живеем, не може да бъде убит.“
Разболял се от паратиф и един надзирател го оставил два часа под ледения душ. Изтощеното му от мъченията в концлагера тяло не било в състояние повече да се възстанови.
В последното си писмо написал: „Но какво е целият свят пред красотата на небето, където няма страдание, а само любов без омраза. Затова нека да изчакаме Божията воля и да и кажем едно твърдо `Да`. Той ще оправи всичко.“
Герхард Хиршфелдер умира на 1 август 1942 година.
Гробът му, който се намира непосредствено до църквата на гробището в Чермна, е място за мир и помирение между поляци, чехи и немци.
Ето как един млад каплан от силезийското графство Глац, независимо от краткия си живот, допринася след смъртта си за разбирателството и помирението между хората и се превръща в строител на мостове между народите.

(Биография от проф.д-р Хуго Гьоке, представена в мемориала Дахау, 23.09.2012 г.)

Превод: catholic-news.bg