Обръщение на о. Паоло Кортези за

ХХVІІІ Национално Поклонение на Остров Персин

(Втори Обект на Концагер Белене, 27 май 2017)

Скъпи приятели,

Добре дошли за пореден път на беленския остров Персин, за да възпоменем и почетем невинните жертви от миналато. За съжаление, в този момент не мога да бъда с вас, както през изминалите години, независимо, че силно го желая, но се присъединявам духовно, надявайки се на скорошно завръщане, за да продължим започнатите начинания, за да се издигне тук, в Белене, мост между поколенията, за да чуят всички песента на свободата, за да се превърне Белене в място на памет.

Обръщам се към вас, както винаги досега, като човек, като вярващ и като свещеник, защото тук се твори паметта. А тя е присъща на всеки адамов син.

Началните страници на Библията ни разказват как Бог създава Вселената, за да остави накрая Земния Рай, с неговия растителен и животински свят, в ръцете на семейството на Адам и Ева.

Винаги съм се питал къде се е намирал този Земен Рай... докато не осъзнах и не открих, че той е тук, в България, точно тук, в Белене, на тези удивителни острови насред Дунав, обитавани от животни и гъста зеленина – истински Рай на земята, в който пристъпвам ежедневно.

“Caino e Abele”, miniatura tratta da ‘La Cité de Dieu’ (1480 circa), Bibliothèque municipale, Mâcon.

За съжаление, един ден този Рай е бил изубен... не защото някой външен посегател го ограбва или разрушава, а защото Адам и Ева не послушаха Бог, вкусиха ябълката, а после Каин вдигна ръка срещу брат си Авел и го погуби. Кръвта на невинния Авел напои земята, а викът му на болка прогърмя чак до Небесата – трагедия, която засегна всяка Божия твар и цялото човечество.

Много хора ще продължат, докато свят светува, да се питат ЗАЩО настъпва тази трагедия, да търсят виновник, за да го накажат, да оплакват изгубения рай... ала нелепостта и баналността на злото често са безпричинни, а разбираемото желание за мъст е непозволено от Бог, който казва: „НИКОЙ ДА НЕ ПИПА КАИН”, а раят...той просто вече не съществува: обречени сме да живеем в плачевна долина, където винаги ще е възможно някой брат да посегне на брата си.

Какво да правим тогава?

Мисля, че най-доброто, което можем да сторим е това, което вършим ние в този момент. Да се връщаме, да се връщаме постоянно, всекидневно, на това място, в този изгубен рай. Защото тук е домът ми, произходът ми. Всеки един от нас е син на Адам и Ева.

Всеки един от нас е Каин и Авел. А това е домът ни, в който Бог иска да живеем заедно. Остров Белене е моят дом, моят свят, моят изгубен рай.

Тук можем да си припомним как е било преди и колко хубаво може да бъде, ако живеем спокойни и щастливи като едно семейство.

Каин убива брат си Авел - стенопис от с. Радуил

В същото време, обаче, си спомняме какво се е случило тук, независимо че е мъчително и ни кара да страдаме, въпреки че това означава да се върнем назад във времето и да отворим старите рани, които така и не зараснаха напълно. Само тази памет, обаче, само това преразказване и преживяване на истината за всичко случило се и то точно тук, в изгубения рай, може да излекува раните и да изведе „Каинът” в мен до покаяние и „Авелът” в мен – до опрощение, може да поведе нас, братята, към помирение, така необходимо, за да заживеем отново заедно и да се отправим дружно към бъдещето, без да повтаряме минали грешки и без да причиняваме нови, абсурдни трагедии.

Покаянието на насилника, прошката на жертвата, помирението в семейството, не се постигат никога СКРИВАЙКИ онова, което се е случило, ПРАВЕЙКИ СЕ, ЧЕ НИЩО НЕ Е БИЛО, обикаляйки насам-натам в търсене на отмъщение, отдалечавайки се от това място на скръб и жестоки спомени, забравяйки този рай и оставяйки го да се превърне в пустиня. Не! Заблудата, забвението, омразата... могат само да отведат до загуба, до поражение.

Поканен съм да дойда тук, в този уязвен беленски рай, защото само тук аз, синът на Адам, мога да разбера кой съм, от къде идвам и накъде съм се запътил.

Ние, синове на голямото семейство наречено български народ, сме призовани да идваме тук ежедневно, прекосявайки моста на страха, за да влезем в този забравен рай. Само тук българският народ може да открие истинско помирение.

Ние, синове на европейското семейство, сме поканени да тръгнем по поречието на Дунав и да спрем тук, в този разпокъсан рай, за да превърнем кръвта на невинните жертви на Фашизма, Нацизма и Комунизма в семе на свобода, дълбоко единение, сътрудничество, откритост и приемане.

Всички ние, синове на Адам и Ева, разпръснати по света, можем да дойдем на поклонение в Белене, в този преоткрит рай, на това място на памет, тук, в Белене.

Caino ed Abele. Santuario San Giovanni Paolo II. Washington - Stati Uniti

Белене – място на памет.

Място, което Бог поверява в ръцете ни, за да бъде опазено и облагородено.

Място, където от земята, пропита с кръвта и сълзите на невинните, се оформят, раждат и прераждат новите синове на Адам, граждани на утрешния ден. Новите хора, които умеят да живеят в единство, приемайки, уважавайки и обичайки се.

От тук, от това място се издига към небето моят и вашият глас, свързан с гласа на пролялите невинна кръв.

Никога вече! Никога вече брат да вдига ръка срещу брат!

Никога вече клевети, насилие, измама и страх!

Никога вече война, несправедлив затвор, концентрационни лагери!

Никой да не посяга на Каин, братоубиеца!

И никой да не забравя Авел, брата-невинна жертва!

Но пък нека паметта за миналото ни помогне да поискаме и да получим прошка и помирение.

О, Боже, Създателю наш,

Отец, който си на небесата,

Бог щедър и милостив, погледни към нас,

поклонници в тази плачевна долина,

обнови лицето си в нас,

направи ни отново подобни на теб,

помогни ни да станем състрадателни и благотворни,

способни да сътворяваме заедно

красота, доброта и справедливост. Амин.

Michelangelo's Expulsion from the Garden, from the Sistine Chapel Ceiling, Vatican City