Поздрав на монс. Анселмо Гуидо Пекорари, Апостолически Нунций в България

Скъпи вярващи католици дошли тук в Белене, заедно с хора от други религиозни вероизповедания и други вярвания и учения.

Скъпи епископи, свещеници, посветени, по-специално тези от Конгрегацията на Пасионистите. Уважаеми представители на гражданите и представители на държавата

За мен е голяма радост и чест да благословя тази статуя на Светия Папа Йоан Павел II

Както знаете той посети България през 2002 г., в Рим провъзгласи за блажен епископ Монс. Евгений Босилков, а в Пловдив свещениците: Павел, Камен и Йосафат. Тези три неща го свързват дълбоко и завинаги с българите.

Преди да поема моят пост като Апостолически Нунций в България, аз всекидневно и директно сътрудничих в Държавния Секретариат на Свети Йоан Павел II. И в този период участвах и помагах в осъщестяването на неговите проекти и инициативи. Мога да ви кажа, че още през 1992 г. той имаше намерение да посети България и да беатифицира мъчениците, които преди малко наименовах.

Намираме се близо до голямата река Дунав, която прекосява Европа от Запад на Изток. Тя е видяла по течението и бреговете си хубави и тъжни истории из цяла Европа.

Не мога да премълча това, което още от малък Свети Йоан Павел II правеше, като се противопоставяше на тоталитаризма, който окървави XX век. Той мечтаеше и постоянно повтаряше в своите проповеди, особено тези преди 1989 г., за Обединен европейски континент, един и единствен. Подчертаваше, че Европа трябва да диша с двата си дроба, еднакво важни и необходими, основани върху християнските корени. Но той успя да види само част от това негово дълбоко желание.

Сега неговия образ ще стои тук в Белене, като място където се срещат западната и източната култура, близо до мястото, където нашите скъпи мъченици проляха кръвта си в името на вярата си в Бог и стремежа за един по-братски и по-добър свят. Все пак най-хубавия образ не е тази статуя, а това което е запечатано вътре в нас. В нас виждаме лика и личността на Свети Йоан Павел II, и в нас чуваме даже днес неговите думи.

Да искаме чрез молитва той да се застъпва за Католическата Църква в България, за цялата тази мила нация и за нейният народ и дано да се реализира мечтата на великия Свят Папа, а именно да има една Европа винаги по-обединена, помирена, преборила тоталитаризма и дълбоко пуснала корени в християнската вяра.

Поздрав на Момчил Спасов, кмет на Община Белене

Уважаеми г-н Президент, Ваши Високопреосвещенства, уважаеми гости,най-напред от името на всички мои съграждани искам да Ви кажа добре дошли в Белене. За нас е изключителна  чест и удоволствие да имаме такива гости на днешният ден. Уважаеми госпожи и господа, събитието, за което днес сме се събрали  е подготвяно вече доста дълги години.

Всичко започна 2005 година, когато с решение на Общинският съвет, този площад, на който се намираме днес е преименуван на площад Папа Йоан Павел II. Още от тогава произлизат първите идеи тук на този площад  да се направи нещо, да се сложи паметна плоча, монумент, паметник на името на Папа Йоан Павел II. Малко по-късно 2008, 2009, 2010 год. ние разработихме един проект , който за наша радост беше финансиран по оперативна програма „Регионално развитие”  и площада придоби сегашният си вид. Площада беше част от  целия проект. Това беше завършено миналата година.

От тогава много по-активно  започна да се работи по идеята да се постави тук един паметник  на Папа Йоан Павел II. Преди десетина дена с решение на Общинския съвет  отново,  бе учредено право на строеж  на Никополска католическа епархия за този паметник, което е допълнителна гаранция и застраховка, че паметника ще пребъде и дълго време ще бъде тук.

Имаше първоначално въпроси защо паметник на Папа Йоан Павел II в Белене. Чухме част от доказателствата в речта на Негово Високопреосвещенство, Папският нунций, но аз искам да напомня само, че тук в Белене е най-голямата католическа общност в Северна България. Да напомня и това, че Папа Йоан Павел II е единственият славянин Папа. Той беше първият Папа, който посети България, той беше Папата, който обяви за Блажен нашият съгражданин Евгений Босилков.

Искам да припомня и това, което той направи за падането на Берлинската стена, за тези промени в Източна Европа. Безспорно е за мен, надявам се и на всички Вас, че Папата има място в Белене и че ние трябва да сме доволни и щастливи , че имаме място в Белене, където да почетем  и където да можем да уважим Светия Папа Йоан Павел II.

Сигурен съм, че това място, че този паметник е един прекрасен подарък за нашият град  и той ще се превърне в един от символите, с които ние в Белене ще се гордеем. Накрая искам да поздравя и да благодаря на всички, които по един или друг начин взеха активно участие в реализирането на тази идея, на цялата местна общност, на католическата общност и разбира се на отец Паоло Кортезе, който ни вдъхнови с неговата енергия и вяра в успеха. Честит празник на всички, уважаеми съграждани и гости.

Поздрав на отец Паоло Кортези, енорист на Католическа Общност в Белене

Уважаеми гости, Уважаеми Президент, Уважаеми Ваши Високопреосвещенства, приятели беленчани. Само една кратка дума. Благодаря на всички, на всички тези които са работили за този паметник, на всички, които са тук . Аз съм много щастлив днес и по време на литургията излязоха някои сълзи от моите очи, защото според мен това е едно чудо, чрез нашите светци. Да бъдем заедно, да празнуваме заедно, да се молим заедно, да живеем заедно и да построим  един по-красив свят заедно. Благодаря

Поздрав на Росен Плевнелиев – Президент на Република България 

Уважаеми г-н кмет, Ваше Високо Превъзходителство, Ваши Високо Преосвещенства, уважаеми дами и господа, скъпи приятели.

За мен е огромна чест да присъствам на откриването на паметника на Светия Папа Йоан Павел II, вденя, в който ние ще сведем глава и пред паметта на българските мъченици, загинали в мрачните години на тоталитарната държава.

Тук, в родният град на Блажения Евгений Босилков, на метри от най – страшният затвор на репресивната тоталитарна власт, този монумент ще се извисява като вечен символ на вярата и доброто.

Днес, когато света отбелязва 25 години от падането на Берлинската стена, за пореден път трябва да припомним изключителната роля  на Светия Папа Йоан Павел  II в борбата на милиони източноевропейци за свобода и за достойнство.

“Тишината, която чух край този паметник, беше най-оглушителният вик за свобода”: тези думи на светият Папа произнесени по време на меса във Варшава, след посещението му на мемориала на загиналите при сблъсъците в Гданск, възпламеняват сърцата на потиснатите поляци, връщайки им вярата, че битката с неправдата трябва да продължи.

Роденият в град Вадовице Карл Войтила  не се поколебава в ролята си на глава на Римокатолическата  църква да застане на страната на хората  и смело да заяви на полското държавно ръководство: „Имам чувството, че цялата страна се е превърнала в концлагер”. С това чувство живяха поколения източноевропейци, за това живяха и поколения българи, с надеждата, надграждайки над саможертвата на героите борили се с репресиите срещу тоталитаризма, ние днес  да можем да се наречем свободни европейски граждани и себе си, и нашите деца.

Нека помним думите на блажения Евгений Босилков: „Следите от нашата кръв ще показват пътя към прекрасното бъдеще и независимо, че няма да го доживея другитеще пожънат това, което ние посяхме с усилия”.

През изминалите седмици с поредица от събития, ние отбелязваме четвърт век от началото на демократичният преход  в България. Сред тях бе и откриването на изложба с портрети на лагеристи от Белене, дело на доктор Петър Байчев, прекарал близо пет години в лагера. Портрети на българи ежедневно унижавани, погубвани зад високите огради на комунистическият концентрационен лагер. Не мога да забравя очите им. Бях на откриването на изложбата. Не мога да забравя личните истории, които се крият зад всеки един портрет, превръщайки го в ярък символ на погубен живот в едно безбожно време.

Такива са и историите на Евгений Босилков, на Камен Вичев, на Павел Джиджов, на Йосафат Шишков, обявени от Папа Йоан Павел II за блажени, за мъченици на вярата, жертва на комунистическата власт. Религията бе сред основните врагове на тоталитарната държава, а хората, които не се отказваха от нея бяха обект на гонения.  Въпреки всички опити, мнозина смели и дръзки български граждани не склониха глава и не се отказаха от вярата си, в своетоправо да изповядват свободно религията си.

Вярвам, че истината за репресиите на комунистическият режим трябва да се помни. И доброто, но и лошото, и позитивното, но и престъпленията. Трябва да го сложим в музея и в учебниците по един обективен начин , в интерес на нашите деца и преди всичко най-искрено и силно вярвам, че трябва да разказваме историите на хората, които пред примирението избраха достойнството. Поклон.