Проповед на о. Валтер Горра

по случай празник на блажените мъченици

Скъпи братя и сестри в Христа,

Днешният празник на блажените български мъченици Евгений, Камен, Павел и Йосафат, разстреляни през нощта на 10 срещу 11 ноември 1952г, ни дава като дар, дълбоко размишление върху значението на християнското мъченичество. Ще го направим, насочвайки нашето внимание върху няколко аспекта, които ще развием.

Преди всичко започваме с думата „мъченичество”, която на гръцки означава: свидетелство.

Всички веднага разбираме, че в християнството говорим за свидетелство за Христос. Говорим за вярност към Него през живота си чак до даряването на този живот в името на Исус Христос.

Следователно мъченичеството е победа над страха от страна на човека, който не изпада в изкушението да изостави Христос и избягва да следва „друго” различно от Христос.

Мъченичеството представлява най-великото ниво на светостта, така че в процеса за беатификация, не се изисква чудото ходатайство от мъченика. Самото мъченичество е възвишеното доказателство за светостта. Защото не се става мъченик случайно. Без живот със силна вяра, не може да се посрещне и приеме мъченичеството. Без силно и интимно единение с Христос през живота, не може да се посрещне мъченичеството и няма да се отговори с вярност на Него в този така труден и болезнен момент.

Ако не сме способни да носим малките ежедневни кръстове, няма да може да носим Христовия Кръст и да бъдем разпнати с Него.

Този, който не живее в Христос, със сигурност няма да може да свидетелства за Него, приемайки мъченичеството.

И ако частично е варно, че мъченичеството е добър резултат постигнат от човека, не трябва да забравяме, че това е преди всичко дело и дар от Бога.

Защото мъченичеството може да бъде схващано и прието само под светлината на Спасителния и Изкупителен Кръст на Христос, под светлината на истинското семе, което умира за да носи плод.

На Исус беше ясен пътя, който предстои и Той говори открито на Своите ученици: Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод (Йоан 12,24).

Исус в Евангелието според Лука (главата 9 стих 51) сочи своето решение: А когато се приближаваха дните да бъде взет от света, Той се обърна към пътя за Йерусалим.

Исус решително тръгва на път към Йерусалим.

Пътуването на Исус към Йерусалим доказва неговото решение да изпълни до край своята мисия, да спаси всичките хора, дори чрез смърт и то смърт кръстна.

Смъртта на Исус, още преди да бъде решена от човешки съд е решена от страна на самия Исус, дар на себе си, дар на неговя живот. Както казва Исус в Евангелието според Йоан: Никой не Ми я отнема, но Аз Сам от Себе Си я давам (Йоан 10,18).

В този ред на мисли и четиримата блажени мъченици, които днес празнуваме, не са били просто убити. Те са имали волята да дарят своя живот по примера на Исус Христос. Те можеха да избягат. Блаженият Евггений можеше да остане в Рим, както го съветваха неговите братя пасионисти и други хора. Те можаха да приемат заповедите и указанията предложени им от комунистическия режим.

Нищо от всичко това, не са направили! Те дариха своя живот, изцяло, напълно, до смъртта.

Те са искали да бъдат, както Исус. Решени са да тръгнат по пътя към своя Йерусалим, своята Голгота, своя кръст.

Също и пред тях, още преди решението от човешки съд, е имало избор да се присъединят към Божията воля или не, но те са искали да изпълнят до край мисията, предложена им от Отца, мисията предложена на всеки кръстен в Христа: спасението на всички хора. Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него (Йоан 3,17)

Казахме че мъченичеството намира своя пълен израз в Христовия Кръст. Да обърнем нашия поглед към Апостолите: преди Христовия Кръст те са избягали, те са отбягвали този неудобен момент. След смъртта на кръста на Исус, апостолите се съединиха с жертвата на Исус. Дариха своя живот. Вярно е че в момента на Голгота те още не бяха изживели Петдесятница и следователно не бяха получили още силата на Светия Дух! Но е вярно също, че мъченичеството се приема, защото вярваме, че да дадем в дар своя живот означава да се слеем с дара даден от Христос, който предшества всяко мъченичество.

Свети Павел Апостол, разкошно в своите послания, като замах с четка, ни осветлява тази велика тайна. Да го слушаме в тези две изречения, кратки но пълни със светлината:

- за да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му (Фил 3,10);

- Сега се радвам в страданията си за вас и попълвам недостига от скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е църквата (1Кол 1,24).

Второто изречение на Апостола Павел е върхът на определението, какво е мъченичеството. Казахме дар на себе си, в съединение с Христос, а Свети Павел прибавя, че това става за да се попълни недостига от скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е църквата.

Мъченикът не умира за себе си, а умира за Тялото Христово, за Църквата, за Нейна полза. Под тази светлина ние разбираме по-добре Евангелския израз който казва, че ако житното зърно, паднало в земята, умре, принася много плод (Йоан 12,24).

Мъчениците реализират това. Блаженият Евгений, тълкува този израз на Евангелието и го представя в онези дълбоко изстрадани свои думи на християнска надежда, преди да посрещне мъченичеството: Следите от нашата кръв са залог за едно прекрасно бъдеще на Църквата в България.

Във всеки случай априори мъченичеството е благодат и дар, обещан и получен от Бога.

То е обещан дар от Господа. На въпроса зададен от учениците: „ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас?, Исус отговори: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил всичко заради Мене и Евангелието, и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече, а в идещия век - живот вечен (виж Марко10,28-31).

Християнинът трябва да смята че Бог разрешава да се съединяваме с Него напълно и ни дарява възможността да изживеем мъченичеството.

И това е благодат, защото е Божий дар. Свети Петър ни го известява с тези думи: Защото това е угодно Богу, ако някой, от съзнание за Бога пренася скърби, като страда несправедливо (1Пт 2,19).

Ако наистина е дар/благодат от Бога, то не може да бъде отрицателно, неблагоприятно, точно обратно то е най-върховния дар, който Бог може да дарява поради любов на Своите ученици: не само да станат киринейци и да помагат на Исус да носи Кръста, а да се качат над кръста и с Него да бъдат разпнати, за спасението на човечеството.

Последният аспект, върху който искам да се спрем, намира основание в думите на свети Петър в неговото първо послание (5,9). Думите са адресирани до нас, днешните свидетелите, от много братя и сестри убити, или по-точно, саможертва  за Христос и за спасението на всички нас. Свети Петър пише така: противостойте на дявола с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света.

Съществува линия дълга две хиляди години. Тази линия е създадена от кръвта на мъчениците, които във всяка епоха и на всяко място по света се съединиха с Предрагоценната Кръв Христова. И днес още, а вероятно точно в този момент, някъде по света има нов мъченик, свидетел на Христос, който продължава тази линия.

Това не може и не трябва да ни плаши. Обратно този факт трябва да ни кара да се гордеем, помнейки думите на Исус: Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. - и допълва - Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата (Лк 6,22-23).

Свети Петър пише (1Пт 4,14): Ако ви корят за име Христово, блажени сте, защото Духът на славата и Духът Божий почива върху вас.

И със Свети Павел и ние можем да кажем: Верни са думите: ако с Него сме умрели, с Него ще и оживеем. Ако търпим, с Него ще и царуваме (2Тм 2,11-12).

Във видението на свети Йоан записани в книгата Откровение, виждаме защо именно тези думи писани от апостолите. Разбираме го обръщайки нашия поглед към наградата, която мъчениците получават: блажено видение , рая. Свети Йоан ни говори за голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, - от всички племена и колена, народи и езици; които стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце. Те са, които идат от голямата скръб; те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца (Откр 7,9.14).

Те са мъчениците от всяко място и от всяко време, тези които са чертали тази кървава линия, която не прекъсвана тръгва от Христовия Кръст и достига до днес, до сега, и която ще продължава още и още и в бъдеще, като дар от Христос за Неговата Църква.

В това голямо множество мъченици, са и блажените Евгенийй, Камен, Павел и Йосафат. Християни от всичките епохи, от всички времена, от всяка християнска деноминация, които са обичали до край.

Само този който обича, само този който обича Бог, обича Христос, обича Кръста, само този който обича Църквата, може да обича мъченичеството. Защото мъченичеството за да бъде посрещнато и прието, означава любов.

Да обичаш Христос, Църквата и всичките нейните членове, та да отдадеш своя живот за тях.

Кажете, кажете на всички – повтаряше често Блажения Евгений –кажете че аз съм останал верен на Христос, на Църквата и на Папата, видим знак на единението на християните във вярата и във любовта.

Нека да молим Бога, та да има Църквата винаги свети мъченици готови да проливат кръвта си в общение с тази на Христос.

Нека да молим Бога та в нашето ежедневие да можем да бъдем винаги свидетели на Христовия Кръст.