Скъпи братя и сестри,

В тази обстановка на глобална икономическа криза, когато е налице един голям  проблем с намирането и запазването на работа, където заплатите са толкова малки, където социалните конфликти стават ежедневие и често са  свързани с работата, тъй като много компании, големи и очевидно солидни, не успяват да устоят на кризата и оставят множество работници на улицата... в този сегашен климат, на криза и разочарование, ние  чуваме притчата на Исус. Както всяко слово от Писанието, ние не можем да оставим и тази притча, извън нашите сърца и умове.

Исус говори за един господар, който, в духа на на своето време, призовава да се работи на Деня на труда. Какво мислите за този господар?

Нека се поставим на мястото на работници от първия час и след това на мястото на тези от  последните часове. Прави ли са да се оплакват тези от първите часове, че получават същото заплащане като тези от последните?

Къде е справедливостта  и признанието на труда и свършената работа?

Какво да си мислим за този стопанин , който  е решил да даде на всички едно и  също заплащане? Може би е  неправилно, но изглежда всичко го мислят  за луд. Ние  също може да си  помислим, че не трябва да работим за човек, който управлява парите си толкова зле. Всъщност това е толкова рисковано, той може да се провали всеки момент.  Ако ние се идентифицираме с работниците от  последните часове,  определено смятам, че този господар изглежда толкова добър в техните очи, но също така  и малко луд, защото изглежда не мисли толкова за своето имане и правилното му използване.

Но може би ние трябва да се поставим на мястото на  господаря.

Вярвам, че това  е мястото, което  Исус иска да заемем.  Царството Божие, светът, който Бог има за цел да постигне чрез нас, е идеалният  модел на компанията, която има за цел най-голяма печалба, с възможно най-малко разходи. В царството Божие не се прилага логика, свързана с печалба, в царството Божие е важно, да си добър до лудост! Ако последните са винаги първи и първите стават последните, това е света на Бога – с главата надолу!

Всъщност, светът на Бога, не е свят в онзи смисъл на думата, където всичко се оценява на базата на представянето и печалбите. Всъщност не се изчислява нищо. Единственото, което е важно и се взема предвид са сърцето и отворените към всеки човек ръце.

В света, който Бог иска да изгради  с нас тук, на земята , няма място за завист. Има място само за взаимна любов, където всеки иска да помогне на другия, интересува се от неговите проблеми и не парите са най-важното -  а взаимното споделяне. Вярно е, че изграждането на такъв свят е нещо много трудно. Но ние вярваме в Исус Христос, като основател и глава  на Църквата, която трябва да изпълни този проект, който ни бе открит.

Манталитетът на натрупване и печалба на всяка цена (не само на пари, но и от гледна точка на отношенията между хората и дори електроенергията) се промъква в съзнанието ни и начина ни на живот и заплашва да задуши самия план на Бога . Но за щастие светът е пълен със свидетели, които ни напомнят, че любовта, дори ако тя  се губи при извършване на бизнес, винаги е победител в условията на живот и служи за изграждане на свят, който е икономически по-беден, но по-богат  в Бога! Амин!