Братя и сестри,

С тази първа Неделя на Предколедното време ние влизаме в новата Литургична година. Неусетно тези няколко седмици ще ни отведат чак до Рождество Христово. След това ние ще последваме Господ в различни етапи от Неговия живот на земята, Неговата смърт и Неговото Възкресение. Литургията не иска да ни отведе на празника на едно дете станало Бог, но преди всичко да ни припомни, че възкръсналия Христос се роди сред нас като истински Бог и истински човек, както го проповядва вярата на Църквата. Днес тя ни кани да дочакаме този празник.

Библейските текстове за тази Неделя ни канят да променим погледа си за Пришествието. Истина е че Рождество е един момент от историята на света, в който се роди Исус. Но днес Евангелието ни приканва към един друг поглед. Този Исус, чието Рождение ние празнуваме е същия Този, който ще дойде със слава. Неговият голям замисъл е да ни отведе заедно със Себе Си в Божието Царство.

Днес Свети Марко ни разказва за препоръките, които ни дава Исус и те се обединяват в една единствена дума: « БДЕТЕ». Тази дума се повтаря четири пъти; което подчертава до каква степен е важна тя; Господ ще дойде внезапно. Ние не трябва да пропускаме Неговото завръщане и не трябва да се унасяме в дрямка. 

Бденето на Учениците на Христос не е едно пасивно очакване като това да чакаш автобуса на спирката. В този случай ние не правим нищо друго, освен, че сме впили поглед в хоризонта с надеждата да се появи следващия автобус. Този начин на очакване е повече разочароващ, отколкото стимулиращ. Не, очакването на Учениците се сравнява по-скоро с очакването на бременна жена, която очаква да роди и с трепет  да стане майка. Тя се подготвя активно за това събитие, като се грижи да не се преуморява много. Тя прави всички възможно та нейното дете да се развива добре.

За ученика, който очаква своя Господ, ситуацията малко наподобява тази. Истина е, че Господ не обича заспалите. Той доста често препоръчваше на Неговите Ученици да бдят. В момента на агонията Си, Той казва на тримата Си Апостоли: « Бдете и се молете, за да не изпаднете в изкушение».  Не Той не търси някакъв начин да всели страх в сърцата ни. А иска да породи в сърцата ни Любовта, една внимателна и загрижена Любов. Той желае да събуди в нас желанието да я видим. Ние сме далеч от пророците на злото, които известяват края на света за утре или за вдругиден.  Когато Исус ни говори за Пришествието не трябва първо да мислим за края на света, но за великото Пришествие в което сме самите ние още с Неговото Възнесение. Господ идва и чука на нашата врата, и всеки ден ние се подготвяме, за  да Го приемем.

Така Ученикът, трябва да направи всичко възможно та идването на Христос да се изпълни по най-добрия начин в неговия живот. Той отделя от времето си, за да бъде заедно с Господ, Който идва да го посети. Той пази тишина в един шумен свят, моли се в един свят на релативизъм, размишлява в един свят, в който хората нямат време, изпълнява милосърдни дела в един прекалено егоистичен свят,  той действа в своята общност в един свят, където всеки живее сам за себе си и т.н. Той иска да се осъществи единението му с Бог, като взема участие в евхаристичната възхвала, за да се установи това общение.