Проповед на отец Павел за Успението на Мария / 2013 г.

Проповед на отец Павел за Успението на Мария / 2013 г.

Скъпи братя и сестри!

В края на Конституцията за Църквата Вторият Ватикански събор ни е оставил едно прекрасно размишление за Пресвета Мария. Ще припомня само изреченията, които се отнасят до тайната, която честваме днес. Първото е следното: „Непокътнатата от всякакво петно на първородния грях непорочна Дева бе отнесена с тяло и душа в небесната слава и възвеличена от Господа като Царица на Вселената”.

И след това, към края, има още едно: „Както на небесата Исусовата Майка е прославена с тяло и душа, като образ и начатък на Църквата, която трябва да намери своя завършек в бъдния век, така и тук, на земята, тя сияе като символ на сигурна надежда и утеха за странстващия Божи народ, докато дойде Господният ден”. В светлината на тази прекрасна икона на нашата Майка, можем да поразмишляваме над посланието, съдържащо се в току-що чутите от нас библейски четива. Можем да се съсредоточим върху три ключови думи: борба, възкресение, надежда. Борба, възкресение, надежда.

Откъсът от Откровение ни представя видението за борбата между жената и дракона. Образът на жената, представляващ Църквата, от една страна е ликуващ и славен, а от друга – все още измъчен.

Такава всъщност е Църквата: ако на Небето тя е вече част от славата на своя Господ, то в историята тя продължава да преживява изпитания и предизвикателства, произтичащи от конфликта между Бог и дявола, Неговия вечен враг. И в тази борба, която трябва да водят учениците на Исус – а това сме всички ние, всички ученици на Исус трябва да водят тази борба, – Мария не ги оставя сами; Майката на Христос и на Църквата е винаги с нас. Винаги. Тя върви с нас. Тя е с нас. Мария също, в някакъв смисъл, споделя това свое двойственно положение. Тя, естественно, вече веднъж и завинаги е влязла в небесната слава. Но това не означава, че се е отдалечила от нас.

Нещо повече – Мария ни придружава, бори се заедно с нас, подкрепя християните в борбата срещу силите на злото. Молитвата с Мария, особено Броеницата – добре ли чувате: Броеницата? Молите ли всеки ден Броеницата? Ами не знам… (множеството крещи: да!). Сигурни ли сте? Ето, молитвата с Мария, по-специално Броеницата, също има това «агонистично», войнствено измерение, т.е. измерение на борба; молитва, подкрепяща ни в борбата със злото и неговите съучастници. Да, Броеницата ни подкрепя в борбата.

Второто четиво ни говори за възкресението. Обръщайки се към коринтяните, апостол Павел казва, че да си християнин, означава да вярваш в това, че Христос наистина възкръсна от мъртвите. Цялата наша вяра е основана на тази главна истина, която не е просто идея, а факт. Тайната на вземането на Мария с тяло и душа в Небето също изцяло се вписва във Възкресението на Христос. Човешкото естество на Майката бе «взето» от Сина при Нейното преминавате през смъртта. Исус влезе веднъж и завинаги във вечния живот с цялото Свое човешко естество – онова, което бе взел от Мария; по такъв начин Тя, Майката, както предано и с цялото си сърце вървеше след Него през целия Си живот, така влезе с Него във вечния живот, когото ние наричаме също Небеса, Рай, Дом на Отца.

Мария също позна мъченичеството на кръста – мъченичество на сърцето, мъченичество на душата. Тя дълбоко страда в Своето сърце, докато Исус страдаше на Кръста. Тя преживя страданията на Сина Си до дълбините на Своята душа. Тя бе изцяло в единение с Него в смъртта и затова като дар И бе дадено възкресението. Христос е пръв сред възкръсналите, а Мария е първа сред изкупените, първа от «Христовите». Тя е наша Майка, но може да се каже също, че Тя е и наш представител, наша сестра, наша първа сестра, първа от изкупените, отишла в Небето.

Евангелието ни подсказва една трета дума: надежда.

Надеждата е добродетел на тези, които, въпреки преживените конфликти и всекидневната борба между живота и смъртта, между доброто и злото, вярват във Възкресението на Христос, в победата на Любовта. Чухме песента на Мария Magnificat – това е песен на надеждата, песен на Божия Народ по пътя на историята. Това е песента на много светци, някои от които известни, други – огромното множество – неизвестни, но много добре известни на Бог: майки, татковци, катехизатори, свещеници, монахини, младежи, дори деца, баби, дядовци – всички те водили борба за живот, носещи в сърцата си надеждата на малките и смирените. Мария казва: „Душата ми величае Господ”, а днес това го пее и Църквата по целия свят. Тази песен е особено слушана там, където Тялото Христово търпи страдания. За нас, християните, там, където има Кръст, има надежда – винаги. Ако няма надежда, ние не сме християни. Затова често казвам: не позволявайте да изгубите надеждата, защото тази сила е благодат, дар Божи, тя ни помага да вървим напред, вгледани в Небето. И Мария е винаги там, близка до тези страдащи общности, тези наши братя, Тя върви с тях, страда с тях и пее с тях Magnificat-а на надеждата.

 

Скъпи братя и сестри, нека се присъединим и ние с цялото си сърце към тази песен на търпението и победата, на борбата и радостта, която съединява ликуващата небесна Църква със земната Църква-поклонница, която съединява земята с небето, която съединява нашата история с вечността, към която вървим. Така да бъде.