Остров Белене (или Персин) е най-големият български и четвърти по големина в Европа дунавски остров. Островът се намира североизточно от град Белене и има елипсовидна форма с дължина над 14 км и ширина до 5 км. От българския бряг го отделя дългия и тесен (минимална ширина 270 м) Беленски канал, в който се намират по-малките острови Магарица, Белица и Предел. Максималната му надморска височина е 23,9 м и се намира в северозападната част на острова и представлява около 9 м денивелация над нивото на река Дунав. Остров Белене е изграден от речни наноси, дебели 15-20 м, с долен — песъчливо-чакълест, и горен — предимно песъчливо-глинест хоризонт. Образуван е от съединяването на няколко по-малки острова. Понижените участъци на острова (главно в източната част) представляват запълнени с глинести наноси изоставени речни ръкави. Големи участъци от тази част на острова при високи води на реката се заливат, а има и постоянни блата (Писчанско блато, Мъртвото блато) в североизточната му част. Почвите са алувиално и алувиално-блатни. Отделни части от острова са обрасли с влаголюбива растителност — върба, топола, трепетлика и др. В миналото на острова са проведени мащабни отводнителни мероприятия и сега в централната и особено в западната му част, където надморската височина е по-голяма има обширни обработваеми земи. От град Белене до острова има изграден понтонен мост.

Почти никой в България не помни, че в Белене, между 1941 и 1943 г. е действал лагер за затвор и принудителен труд на хиляда български евреи. Но всички знаят, че този в Белене е бил най-големият действащ лагер през комунистическия режим и остава запечатан като такъв в колективното българско съзнание. Основан е на 27 април 1949 г. с Декрет на МС и бива многократно закриван и откриван. Според свидетелства обаче, структурата си е функционирала без прекъсване от 1949 до 1989 г.

Беленският остров бива избран именно заради местонахождението и изолирания си характер. Затворниците, докарвани с влакове до беленската гара и оттам, екскортирани от милицията, са се отправяли, пеш, към Втори обект, намиращ се на около 15 км във вътрешността на остров Персина.

            Първи обект:              затвор за престъпления от общ характер

            Втори обект:               лагер за политически затворници.

            Трети обект:               селскостопанско звено.

            Четвърти обект:         женски затвор.

            Пети обект:                фабрика за тухли.

Освен горепосочените обекти, са съществували и други селскостопански зони – за растениевъдство и животновъдство, които са се грижели за прехраната на затворниците.

Счита се, че за четиридесетгодишният период от 1949 до 1989 г. беленският остров е „приютил” над 30 000 затворници. Освен политическите затворници и противници на режима, на острова са били министри и депутати от предишни правителства и парламенти, писатели, поети, музиканти, художници, учени и лекари, свещеници – католически и православни, протестантски пастори, монахини, мюсюлмани, роми. За насилие и престъпления, извършени на остров Белене, между 1949 и 1989 г., никой не е бил съден и осъждан, въпреки многобройните свидетелства.

От 1990 г. до днес, всички структури на острова са изоставени и практически недостъпни, освен Първи обект, в който се намира настоящият затвор.

В източната е разположен природният резерват „Персински блата“, обявен през 1981 г. за защитена територия. В резервата има над 170 вида птици, някои от които са: блестящ ибис, малък корморан, черночела сврачка, червеногуша гъска. От 2000 г. островът е част от Природен парк "Персина".