С гордост, благодарност, признателност и обич произнасяме името на блажен Евгений Босилков – най-видния наш съгражданин и небесен покровител, който започва своя житейски път и духовно израстване от тази енория, на брега на Дунав. Тук прави първите си стъпки, тук придобива своите ценности, тук открива своята вяра – истинска, жива, дълбока, неподправена. Тази вяра, която ще го ръководи през целия му земен път – когато е в семинарията, когато е далеч от родината, когато за пръв път му поверяват енория, когато, по Божията воля е назначен за Епископ и когато, само от любов към Христос, Църквата, родината и верните, чийто пастир е, ще се облече в благодатта на мъченичеството.

„За мен мъченията и гоненията са благодат от Бога,в които се утвърждава Христовата вяра, те са залог за вечносттана Христовата църква на земята. Ето защо аз приемам смъртта като най-висше благо.

Следите от нашата кръв ще показват пътя към прекрасното бъдеще и независимо че няма да го доживеем,другите ще пожънат това, което ние посяхме с усилия.

Там, където има несправедливост, налице е Божието всемогъщество.“Бл. Евгений

Да помним и да се обръщаме винаги към нашия блажен Евгений – толкова истински, жизнерадостен, начетен и интелигентен, деен, винаги близо до хората. Да се поучим от неговия пример, от неговите думи, да се вдъхновим от саможертвата му, за да се научим да обичаме искрено – нашата вяра, нашата родина и нашите братя.