Беатификацията позволява да се даде открита почит към един Божи раб, след като са доказани героичните му добродетели, изявени във времена на тежки изпитания, чието потвърждение е едно чудо. Това е задължителният първи етап от канонизацията, за която е нужно още едно чудо и непогрешимото, и неотменимото потвърждение на светостта на блажения.

Апостолическото решение за призванието на степента на героични добродетели или за мъченичеството е официален акт, който Църквата извършва преди беатификацията, тъй като съдържа непосредствената преценка на Светия престол за светостта на Божия раб.

В декрета за беатификацията на Босилков, Римският Първосвещеник подчертава универсалността на призванието за святост, както и възможността да я получават всички хора, във всякакви условия на живот. Той посочва, че монсеньор Босилков е достигнал светостта в героично състояние. Мъченичеството е върховното доказателство за светостта, тъй като Исус казва: „никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Йоан 15, 13).

С беатификацията са обогатяват теологията и духовния живот. С героичното си мъченичество монс. Босилков издига вечната сила на Христовото Евангелие и вярността, като върховна ценност за основаната от Христос Църква и неговия наместник на земята. От своя страна Църквата представя блажения Босилков като пример за християнското свидетелстване и подражание. По този начин, следвайки Христос, за всички става възможно и по-лесно всекидневното носене на кръста в личния живот, защото който го следва върви към светлината и побеждава света.