Друг негов събрат от затвора,а след това и негов наследник в Никополската епархия, в една възпоменателна проповед казва: “Прекланяме се пред саможертвата на осъдените на смърт свещеници. Нека специално вие,които се радвате на обичания монсиньор Босилков, който много пъти ви е проповядвал, да доживеете да го видите причислен към блажените. Бог го иска и така ще бъде”.

 

Докато пълното мълчание още кръжи около смъртното наказание, Папа Пий ХII пише: “Източните църкви,именити с учението на Светите Отци и окъпани в кръвта на древните мъченици, в по-новата епоха, също и в нашата, винаги са оформяли по най-особен начин обекта на нашите грижи, както на всички е известно…Понастоящем знаем, че много синове на Източната църква устояват на неприятелите на християнството със същата непобедима сила, с която устояваха едно време нашите прародители, оставайки предано обединени с Римския Папа и неговите пастири…Между тия много тъжни сведения, които достигат до нас, дойде едно, което в последно време болезнено порази повече от всичко не само нас, не само всички християни, но и онези, които знаеха да тачат достойнството и свободата на гражданите, искаме да се позовем на България, където съществува една малка, но процъфтяваща католическа общност и където една ужасна буря пося тъжни семена в нашата църква”.

 

Архиепископът на Милано, сега блаженият Илдефнсо Шустер, също отблизо следи случая на преследванията в България и пише две статии, в които с печал споделя болката на един народ: “За мъчениците в София” и “Кръвта на твоя брат Авел от земята  в небето ме вика”.

В броя си от 5 декември 1952 ватиканският „Osservatore Romano” пише:”С новата трагикомедия,която сега се разиграва на софийска сцена, се цели да се засилят клеветите, които комунистическата пропаганда насочва във всяка страна срещу Светия Престол, срещу неоспоримостта на католическите принципи, истини и факти. Липсват доказателства,но усилено се търси създаването им чрез псевдоюридическо лицемерие, което вече нищо не отстоява. Правосъдието отстъпи място на своеволието на хора, които не в Христовото милосърдие, а в омразата виждат”световния прогрес” и мира. Ето защо, новият епизод в София предизвика протеста на онези, които съхраняват живо чувството за истината, справедливостта и човешкото достойнство”.

 

По време на първото посещение на епископите от България във Ватикана, на 1 юни 1992 година, Светият Отец припомня, че за четиридесет и осем години те са преживели големи страдания и подчертава: ”Днес отново чувствам дълга да отдам почит към паметта на тези свидели на вярата и умрели за Бога(Евгений Босилков, отец Камен Вичев, отец Павел Джиджов, отец Йосафат Шишков, монсиньор Иван Романов) и да прибавя към тях спомена за многобройните свещеници, монаси и миряни, които понесоха мъчения и страдания по затвори и концентрационни лагери. Те наистина живяха изцяло според думите на Апостола на народите:”Служих Господу с голямо смирение и много сълзи и сред изпитни… Но мен не ме е за нищо грижа, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Исуса, да проповядвам Евангелието на Божията благодат”(Деяния на Ап.20,19-24)

 

На  27 март 1984 година Папа Йоан Павел II официално признава мъченичеството на монсиньор Евгений Босилков, а на 15 март 1998 година го провъзгласява за блажен в римската базилика “Свети Петър”.