„Най-хубавият дар”
ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ
ПО БОЖИЕ МИЛОСЪРДИЕ И БЛАГОВОЛЕНИЕТО НА СВЕТИЯ ПРЕСТОЛ
НИКОПОЛСКИ ЕПИСКОП
Към духовенството и верните от Епархията.
Поздрав в Господа.

Още преди Тайната Вечеря, след чудесното умножаване на хлябовете в пустинята, говорейки на тълпата в Капернаум, Христос загатнал за това, което станало действителност на Тайната Вечеря. “Аз съм живият хляб, казал Той, слязъл от небето: който яде този хляб, ще живее във вековете, а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще дам за живота на света. Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човеческий и не пиете кръвта Му, не ще имате живот в себе си. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден, защото плътта Ми е истинска храна и кръвта Ми е истинско питие” (Ив. 6,51- 56)
Възлюбени Чеда! Тези думи, сурови за човешкото маловерие, отблъснали много от привържениците на Христос, те били едно положително и тежко изпитание за верността на Апостолите, тъй като звучат чудовищно за човешкото ухо. И наистина “Мнозина, казва Евангелието, от учениците Му, като ги чуха, казаха: тежки са тези думи, кой може да ги слуша” (Ив. 6,60). На тези, обаче, Христос отвърнал: “Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот. “И обръщайки се към Дванайсетте, им казал: Да не искате и вие да си отидете? Симон Петър Му отговорил: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот. И ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живия” (Ив. 6,67-68).
Случката в Капернаум била отлична подготовка за великото събитие, което станало на Тайната Вечеря. Христос знаел, че тази вечеря за него е прощална вечеря с Неговите любими ученици и сътрудници. В ушите Му шумели вече виковете на онези, които утре щели да го отрекат. Пред очите Му играели вече злобните и подигравателни усмивки на заклетите Му врагове, фарисеите и книжниците. Над главата Му витаела вече сянката на кръста. Той знаел, че утре ще бъде страшният за Него ден, пророкуван от Исайя: “Той беше презрян, ние за нищо не Го смятахме” (Ис. 53,3). Всичко това Христос го знаел и дълбока печал била отпечатана върху лицето Му, което същевременно отразявала тържествеността на Първосвещеник и божествен Жрец.

Възлюбени Чеда! Светото Причастие е кулминационната точка на Божиите чудеса, последна дума на Божията Любов. То е славата на човечеството, защото чрез Него Христос станал наистина Емануил, т.е. Бог с нас. Чрез Него Той е в нас и ние в Него. Чрез Него ние сме Негови и Той наш. Чрез Него Той се сраства вътрешно с нас и действа външно чрез нас, според самите думи на Христос: ”Който вярва в Мене, делата, които Аз върша, и той ги върши” (Ив. 14,12).
Светото Причастие ни дава истински живот и увеличава в нас импулса към възход в живота, като ни тласка към доброто. “Хлябът, който Аз ще дам, казва Христос, е Моята плът, която ще дам за живота на света” (Ив. 6,51).

Възлюбени Чеда! С право можем да кажем, че Светото Причастие е най-скъпоценното, което Христос ни е оставил от тридесет и три-годишния си земен живот. В това тайнство Христос увенчава и довършва всичко онова, което безкрайната Му любов към нас е могла да измисли, и то по такъв начин, че всяко поколение до края на света ще го притежава като свой, жив, с туптящо от гореща любов сърце, същия този Христос, за когото Свети Иван Апостол пише: “Понеже бе възлюбил своите, които бяха в света, Той ги възлюби до края” (Ив. 13,1). Да, до края на света в това Тайнство, само чрез своето присъствие, Христос ще проповядва Своята благовест, ще подканва “да търсим първо Царството Божие и неговата правда”, “да се обичаме един друг”, “да понасяме с търпение несгодите на живота”, “да прощаваме на другите” и “да вярваме в Него.”
Може би най-вече за това Христос е пожелал да не ни остави сами, за да крепи в нас слабата ни вяра. Ние вярваме в Бога, но животът е пълен със загадки и Господ ни се струва така далеч, че често се намираме на прага на съмнението, ако не и на безверието. Ние вярваме във вечността и вечното блаженство, но преходното и земното са така близо свързани с нас и ни пленяват така, че едва се сещаме за задгробното. Ние вярваме в Христовото учение, възхищаваме се от него, но страшният двубой, който водим с низките си инстинкти, често замъглява нашия разум и злото у нас взема надмощие над доброто.

Възлюбени Чеда! От тези думи лъхат чувства на баща, който открива силното си желание за най-тясно общение с чедата си и като средство за това Христос е приготвил Светата Трапеза и сам ни дава следното уверение: “Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз в него” (Ив. 6,56).
За да отговорят на това желание на Христос, Апостолите и първите християни и техните поколения са приемали Светото Причастие в знак на общение с Христос, според думите на Свети Павел Апостол: “Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с Кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с Тялото Христово?” (1 Кор. 10,16).
Ние пак повтаряме: в Светото Причастие Христос ни дава най-хубавото и скъпоценното от тридесет и тригодишния си земен живот, повече от това, което ни даде във Витлеем, повече от това, което ни даде на Голгота, защото чрез Светото Причастие Той ни прави “едно” с Отца си и Себе си, и където Той е в Светото Причастие, там е едно кътче от небето на земята.
Сега ни е ясно защо Светата Евхаристия е център на живота и дейността на Църквата, защо нашите храмове не са само здания от камък и вар, а истински Божии Домове, защо неделята, в която задължително присъстваме на Евхаристичното Жертвоприношение, е свята за нас и истински ден Господен.
Говорейки за Светото Причастие, Свети Августин се провиква: “Безкрайната Мъдрост Божия не знае да ни даде нещо по-хубаво, безкрайната мощ Божия не може да измисли нещо по-велико, безкрайната Любов Божия не е в състояние да ни даде нещо по-свято”. А Псалмистът възпява Светото Причастие със следните думи: “Помен на своите чудеса е основал милостивия Господ, храна е дал на онези, които се боят от Него” (Пс. 110,4-5).

Положително, за своята липса на Светата Трапеза всички охладнели към духовното християни ще потърсят извинение в тежките и безбройни грижи за живота. Но не съставлява ли спасението на душата ни една от най-важните грижи? Ако в морално отношение представляваме само едни жалки издънки, не се ли дължи точно на това, че страним от Светата Трапеза и не сме разбрали още каква ценност е за нас Светото Причастие? Ако душата ни е морално омаломощена и трупа грях след грях, то е защото я лишаваме от тази храна, която единствено и` дава сила и опора – Светото Причастие.
Възлюбени Чеда! Две трапези са ни сложени на земята: едната ни е сложена от света и на нея, според Свети Апостол Иван, са наслажденията “на похотта, на плътта, на очите и на гордостта” (Ив. 2,16). Тези опасни ястия само възбуждат апетита, увеличават глада и жаждата, без някога да ги уталожат и освен това носят поквара и смърт. – Другата ни е сложена от Христос: на нея са сложени плътта и кръвта на самия Спасител. Който яде от тая трапеза, ще живее във вековете.
За пророк Илия пише свещеното писание, че, уморен от тежкия живот, се помолил така на Господа: “Стига вече, Господи, прибери душата ми”. И легнал и заспал под едно дърво и чакал смъртта. Дошъл Ангел от небето, докоснал го и му казал: “Стани, яж и пий, защото те чака дълъг път”. Той станал, погледнал и видял до възглавницата си печена пита и стомна вода. Хапнал и пийнал и вървял четирийсет дни и нощи и стигнал до планината Хорив. Там било отправено Словото Божие към него и Господ му казал: “Защо си тук, Илия?” Той отговорил: “Пламнах от ревност към Господа” (3 Ц. 4,10).
На всеки отчаял се от живота, на всеки духовно заспал християнин, Христос казва: “Стани, яж и пий, защото имаш далечен път”. Далечен път, т.е. още много задължения, още много задачи да изпълниш. Според Псалмиста животът често ни тежи, защото “забравяме да ядем нашия хляб” (Пс. 101,5).

Християни, наши Възлюбени Чеда! Нека Благословението на Бог-Отец, на Бог-Син и на Бог-Свети Дух придружава всички ваши начинания. Нека Нашето Благословение внесе в сърцата на всички Наши чеда, духовници и верни, мир и любов.
Дадено в гр. Русе
Празник на Сретение Господне
2 февруари 1950 год.
Списък от файлове
- Пето Пасторално ПисмоСвали файл