Когато Христос, в навечерието на Неговата смърт, събра Апостолите за прощална вечеря, в която Той дари света с най-великата любов, в молитвата, така трогателна, която отправи към Своя Отец небесен, Той между другото каза и тия думи, които четем в Евангелието на Св. Иван: “И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово ще повярват в Мен; да бъдат всичко едно, както ти, Отче, си в Мене и аз в Тебе, тъй и те да бъдат в нас едно, за да повярва светът, че Ти си ме пратил”. Това не е проста едно желание, една мечта, това е една заповед. Всеки, който вярва в Христос, трябва да се стреми към сбъдването на Христовия идеал: единството между вярващите в Него.
За да не бъде това единство само нещо химерично, един неосъществим блян – в този свят, където царуват раздори и всевъзможни разрушителни елементи, Христос, Който обхваща вековете и народите като играчка в своите ръце, е създател на едно велико царство, чиито граници се простират на Север и на Юг, на Изток и на Запад. Това е Неговата Църква.
Неоспоримо е, че мнозина са ония, които имат тази субективна готовност да бъдат единни в идеи, чувства и желания с всичко онова, което Христос е проповядвал. Но уви! Когато стигаме до реалността и допираме до обективното, което Той изисква, безброй са ония, които се отклоняват от Него. Обаче, тъкмо това реално и обективно, което Христос е създал и е предал на тая огромна организация, Неговата Църква, това са тия таланти, които ние трябва да използваме и чрез които можем да проявим силата на това единство.
Две хиляди години християнство изминаха почти и какво направихме ние с Христовия завет “Бъдете единни?”
Християнството се раздели в безброй отцепени и враждуващи между себе си Църкви. Това е една печална действителност, но при все това изключено е да се говори за Църкви. Това множество църкви, в което се дели днес християнството, не е само една аномалия,, но е нещо противохристиянско, нещо невъзможно. Съвършеният образ на универсалната Църква се нуждае от един единствен център, не за да бъде съвършен, но за да съществува.
Земната Църква, призована да обгърне всички народи, трябва да противопостави на всички национални различия една определена власт.
Земната Църква, която е под влиянието на времената и преживява всевъзможни промени и изменения, за да запази своята идентичност, има нужда от една власт консервативна но и същевременно активна, непроменлива в основата, но податлива във външна форма.
Земната Църква най-после, поставена за да действа между човечеството, препълнено със слабости, има нужда от една здрава непоколебима опора, по-силна от вратите адови. Всичко това Христос го е предвидил, и Той е дал тая върхвна власт в ръцете само на един. От Христа насам и до края на вековете, този избраник носи и ще носи залога на Христа: “Бъдете единни”. Световните бури, вълните на човешките страсти, гоненията и раздорите няма да бъдат в сила да потушат неговия глас и спрат неговото Дело, защото Той е онзи, за когото Христос е казал: “Tu es Petrus”. “Ти си Петър и на този камък аз ще основа моята църква”.
Ето силата на Христовата Църква, ето и самата истинска Христова Църква. Ясно е – там където се намира Принцът на единството, там където е центърът, там отиват и всички центростремителни сили, обезателно. Днес като никога ние католиците в тия бурни времена, които преживяваме и в които се развиват знамената на разни теории, всички пропити от учението на прекален (краен) национализъм и расизъм, ние казваме, от каквато и да сме народност се чувстваме издигнати над всички тия въпроси и единни в изпълнението на Христовата вяра. За да стане това единство универсално, нека всички, които бленуват за сбъдването на Христовия идеал: “Бъдете единни” се отърсят час по-скоро от филетизма, който е първата пръчка за съединението на християнските църкви, защото в тях религиозните въпроси са така преплетени с националните.
По-нататък разрешението на догматическите въпроси, които са оспорвани, ще стне лесно за всеки, който искрено търси истината, която св. Иван пише: “И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” (Иван 8,32).
Отец Д-р Евгений Босилков
вестник "Истина", 1 януари 1935