Андрей Цикото е роден на 5 декември 1891 г., в имението Тупалщизна. След завършване на гимназията в Ошмяни, Беларус, постъпил във вилнюската католическа духовна семинария, а след това завършил и петербургската католическа духовна академия със степен кандидат по богословие.

Бил ръкоположен за свещеник през 1914. От 1917 до 1918 г. бил настоятел на енорията в Молодечно, където основал енорийско общообразователно училище. От 1918 г. – професор по фундаментално и догматическо богословие в духовната семинария в Минск. Участвал в националното движение на Белорусия. През 1920 г. постъпил в Конгрегацията Непорочно зачатие на Дева Мария. Преминал новициата в Мариамполския манастир в Литва. След това работил в Америка, подпомагайки представителите на литовската, полската и белоруската емигрантска общност.

През 1923 г. организирал първия в историята белоруски католически манастир в Друя, Западна Белорусия. На него били възложени също организацията и попечителството над женския манастир на сестрите служителки на Исус в Евхаристията, който бил създаден по това време в Друя. В годините, които прекарал там, основал няколко начални училища, а след това и гимназия на името на Стефан Батори, а също и женско професионално училище по шев и кройка. Многонационалният и различен по вероизповедание характер на учебните заведения – в тях били приемани не само християни, а и евреи – предизвикал силно раздразнение сред антисемитите. Към манастира бил открит градски театър, издавал се междуконфесионален религиозен вестник. Дейността на о. Андрей спомогнала и за икономическото развитие на Друя – градът бил електрифициран и по негова инициатива била открита взаимоспомагателна каса.

През 1933 г. бил избран за генерален настоятел (генерал) на Ордена на отците мариани. Продължил да покровителства религиозните и образователни учреждения на Друя до 1938 г., когато белоруските монаси били изгонени от града. През 1939 г. о. Андрей Цикото бил назначен за апостолически администратор за католиците от източен обряд в Манджурия, на мястото на о. Фабиан Абрантович, който бил арестуван от съветските власти. До 1948 г. бил архимандрит на манастира на отците-мариани и преподавател в лицея „Св. Николай“ в Харбин.

На 22 декември 1948 г. бил задържан от китайската комунистическа милиция и предаден с още четирима други свещеници на съветските органи. От 27 декември се намирал в предварителния арест в Чита, Източен Сибир. От запазените свидетелства става ясно, че по време на следствието о. Андрей бил подложен на изпитания, които понасял с мъжество. Неговият пример накарал един от свещениците да се откаже от отричането от Бог и от църквата, за което бил принуждаван от следователя.

През 1949 г. бил осъден на 25 години затваряне в лагер, по обвинение в организиране на терористически групировки, агитация против Съветския съюз и шпионаж в полза на Ватикана. Изтърпявал присъдата в сибирските лагери, като бил местен няколко пъти. Там той тайно служел Светата Литургия и проповядвал, бил добър пастир за затворените. Има свидетелства, че докато о. Андрей е бил на лагер, е имало случаи на обръщане в католическата вяра и кърщения на невярващи преди това осъдени. По спомени на други затворници преди смъртта си, тежко болен, бил лишен от медицински грижи. Точно когато бил най-болен, архимандрит Цикото получил предложение от НКВД да приеме православието и да стане православен митрополит в Минск, а в замяна да получи попечителство от съветската власт. След категоричния му отказ бил лишен от всякаква медицинска помощ. Свидетели си спомнят, че той починал в страшни мъки, тъй като заради инфекцията, разлагаща тялото му, не позволявали на никой да се приближава до него. Той понасял цялото това страдание с героично търпение.

Починал на 13 февруари 1952 г. , недалеч от гр. Тайшет.

Процесът за беатификация на архимандрит Андрей Цикото е открит официално през 2003 година.

Подбор и превод: catholic-news.bg