Решението за унищожаване на румънската гръко-католическа Църква идва от Москва по изрична заповед и воля на обсебения от идеята, че „папските дивизии” са единствената пречка за триумфа на съветската система Сталин. Точно както и в Украйна, духовенството и вярващите са били принуждавани да се обърнат към православието, в противен случай ги грозял затвор или смърт. Първите арести, разпити и преследвания на католическата църква от източен обряд започват през лятото на 48ма година, а на 1 декември същата година, с издаването на т.нар. „Закон за отмяна” политическото преследване на църквата е официално легализирано. По това време в Румъния броя на католиците е 2 милиона, свещениците са 1800, а епископите – шестима. Отговорът на пастирите на Църквата е категоричен. По време на своя проповед в Орадеа през юни 1948 г. монс. Хосу заявява: „за нищо на света няма да предадем и няма да изоставим вярата на нашата майка Рим. Дори в замяна да поискат живота ни, ние сме готови да го дадем заради вярата.”
Църквите, манастирите, детските градини и училищата биват отчуждени. Епископите Валериу Траина Френтиу, Александру Русу, Йоан Балан, Иулиу Хосу, Йоан Сучиу и Василе Афтение са арестувани. Поискано им е да приемат православието. Никой от тях не се съгласява.
На монс. Афтение (1899-1950) е предложено да стане православен патриарх на Букурещ. Неговият недвусмислен отговор е: „Нито вярата ми, нито народа ми са за продан”. Мъченията, на които го подлагат същата нощ в управлението на МВР са така жестоки, че когато откриват безжизненото му тяло разчленено, без ръце. Афтение се превръща в първия мъченик на Румънската Църква.
По време на Апостолическата си визита в Румъния през май 1999 г., папа Йоан Павел II споделя: „Сега идвам от католическото гробище на Букурещ. И там, над гробовете на малкото известни мъченици и на многобройните други загинали, чиито тела не са имали дори честта да бъдат погребани подобаващо, се молих за всички вас и призовах вашите мъченици и изповедници на вярата да се застъпят за вас пред Отца, който е на небесата. По специален начин се молих на Епископите, за да продължат да бъдат ваши Пастири от небето: Василе Афтение и Йоан Балан, Валериу Траиан Френтиу, Йоан Сучиу, Тит Лилиу Чинезу, Александру Русу. Вашето житие започва с иделното съслужение на тези епископи, чиято кръв се сля с евхаристичната жертва, която всекидневно са чествали.”