Владимир Никольский е ръкоположен за православен свещеник през 1895 г. Заминава мисионер в Япония. Назначен е за помощник-епископ на Киото. През 1913 г. е преместен в Омск, Сибир, а година по-късно – в Перм, където ще приключи земния си живот като мъченик на 48 годишна възраст.

През януари 1918 г. пише пасторално писмо, въпреки действащата заплаха от преследване на Църквата, в което приканва всички да се молят още по-пламенно и в което изразява желанието си да се основат групи във всички енории, които да подпомагат по-слабите във вярата. И в епархията на Перм биват затворени църкви и манастира, а много свещеници са арестувани. На 29 април 1918 г. епископът е обискиран. В нощта на 17 юни червените отряди обкръжават катедралата, разбиват врата на епархийния дом и арестуват владиката и няколкото свещеници, които са с него. Две нощи по-късно – на 19 юни, Андроник е отведен в гората, където е принуден да изкопае яма. Когато приключва, той поисква разрешение да се помоли. Коленици, моли се десет минути, изправя се, благославя милиционерите и спокойно заявява: „Готов съм”. Разстрелват го и го заравят.

В кореспонденцията на Андроник четем: „Вероятно няма да съм жив, за да го видя, но не ме напуска надеждата и убеждението, че Русия ще възкръсне, завръщайки се при Бога. Правете добро на всички, подкрепяйте обезнадеждените от живота като запечатате в ума им светлите принципи на Христовото Евангелие. Наша задача е да съберем в едно стадото Христово, да обединим живителната сила на Божия народ от всички енории, за да могат разочарованите от партиите да открият живо убежище и безкраен мир в Църквата, и с верните. Народната душа ще възкръсне, както и тялото й. Да ви пази Божието Провидение!”