През 1927 г. религиозните ордени в Мексико биват разпуснати, а на свещениците са наложени сурови ограничения. Много от тях са принудени или да се крият, или да напуснат страната. Младият йезуит о. Мигел Агустин Про, който обичал безкрайно изкупените от Христа, разпнатия на Голгота души, не можел да се примири с мисълта, че хората умират като животни, без да могат да получат тайнствата. Затова решил да продължи своя апостолат тайно, обличайки цивилни дрехи в опит да се изплъзне на полицейския режим. Но един ден успяли да го заловят и да го отведат в затвора.

            На 23 ноември 1927 г. в гр. Мексико, отец Мигел е отведен на мястото за разстрел. Въпреки невиността си, той е осъден на смърт несправедливо. Последното му желание било да се помоли на Бога. Коленичил, той поверява душата си на Господ и прощава чистосърдечно на екзекуторите си. Когато се изправя, простира ръце, все едно е на кръста, стискайки броеницата в едната ръка и разпятието – в другата. Това са били последните моменти на отец Мигел на тази земя. Когато изпълнителите на присъдата повдигат оръжията си, той засвидетелства за последен път любовта си към Божествения Изкупител, призовавайки Христос Цар! Няколко секунди по-късно, бива застигнат няколко куршума.

            Отец Мигел Агустин Про е обявен за блажен от папа Йоан Павел II на 25 септември 1988 г.