Кардинал Йожеф Миндсенти, архиепископ на Естергом и примас на Унгария, многократно арестуван заради изявленията си срещу несправедливостта, символ на съпротивата срещу комунизма в Унгария, е роден е на 29 март 1892 г. в Чехиминдсент, Австро-Унгария, първото от шестте деца в семейството на небогати селяни. Истинската му фамилия е Пем. По-късно я променя на Миндсенти, по името на родния си град.
През 1911 г. постъпил в семинарията за свещеници в Сомбатхей. След завършването на следването по богословие бил ръкоположен за свещеник на 12 юни 1915 г. През 1917 г. като каплан написал първата си книга „Майката“.
От януари 1917 г. бил учител по вероучение в гимназията и редактор на седмичния вестник на област Ваш.
След идването на власт на Михай Карои през октомври 1918 г. Миндсенти критикувал в статии лявоориентираното правителство и в началото на 1919 г. оглавил новообразуваната Християнска партия в изборите. Поради това бил арестуван на 9 февруари 1919 г. и задържан в епископския дворец в Шомбатхей. Останал в ареста и след завземането на власта от Бела Кун и бил освободен през май, като му било забранено да говори на обществени места и той заживял в родния си град. След края на Унгарската съветска репулика се завърнал в Залаегерсег, където служил като енорийски свещеник. Съдействал за построяването на нови училища и църкви и основал религиозни и църковни организации. През 1937 г. бил номиниран за папски прелат.
През март 1944 г. Папа Пий ХІІ го назначил за епископ на Веспрем и получил епископско ръкоположение. Създал 34 нови енории и 11 католически училища в епархията си.
Заедно с останалите унгарски епископи Миндсенти протестирал срещу новото правителство, че затворило евреите в гета, а след това наредило депортирането им в лагерите на смъртта.
След влизането на съветската армия в Източна Унгария през октомври Миндсенти призовал с писмо правителството да не превръща Западна Унгария в бойно поле на отстъпващите войски. Поради това той и още 26 свещеници и студенти по богословие били арестувани. Завърнал се във Веспрем през април 1945 г., след като съветската армия завзела и Западна Унгария.
Тъй като Миндсенти бил изследвал материалистическата философия, както и поради отрицателните опити, които Русия и Унгария направили с комунизма, той отдавна бил отявлен противник на комунистическия мироглед, чиято цел виждал в разпространението на атезима. Отказал всякакви компромиси с комунизма, тъй като те само му били от полза. Към това се прибавила и разправата на съветските окупатори с двама негови приятели, епископите Янош Микеш и Вилмош Апор, които били разстреляни, защото се опитвали да опазят жените от изнасилвания.
На 15 септември 1945 г. Папа Пий ХІІ го посочил за архиепископ на Естергом. На 18 февруари 1946 г. бил приет в кардиналската колегия като кардинал-свещеник. В миналото архиепископът на Естергом бил избиран за примас на Унгария и като такъв бил първият авторитет след краля. Тъй като Унгария все още била монархия, Миндсенти виждал своята задача в това да насърчава управляващите да спазват конституцията. Скоро се стигнало до конфликти с комунистическата партия, която се опитвала да завземе властта. При пътуванията си в чужбина Миндсенти обръщал внимание върху потискането на Църквата от комунистите и събирал помощи от унгарски емигранти в САЩ, които обаче били възпрепятсвани от комунистите. В пастирско писмо се обявил против прогонването на немците от Унгария. Противопоставил се на изселването на унгарци от Словакия.
След провъзгласяването на Унгария за република на 1 февруари 1946 г. той все по-често бил нападан в медиите като враг на прогреса, правителството организирало демонстрации против него. Новият закон за отбрана на държавата и републиката позволил наказателно преследване на опозицията.Учителите в католическите училища били смятани за врагове на държавата. Били забранени католическите съюзи и вероучението. Миндсенти се обявил в пастирските си писма против национализацията на частните училища, но безуспешно – 4885 училища, от които 3148 принадлежали на Католическата Църква били направени държавна собственост. Миндсенти уведомил западни журналисти за тези процеси. Тъй като отказал да признае комунистическото правителство, срещу него отново били организирани демонстрации. През декември архиепископският дворец бил претърсен за уличаващ материал и три дин по-късно Миндсенти бил арестуван.
Както сам твърди, той бил изтезаван със седмици. Давали му наркотици, за да подпише признания, което той направил с добавката „по принуда“. От 3 до 5 февруари 1949 г. бил проведен публичен процес пред народен съд, по който бил обвинен в подривна дейност, шпионаж и валутни нарушеня. На 8 февруари бил осъден на доживотен затвор. Бил преместван в различни затвори, но не подал молба за помилване, тъй като искал да бъде напълно реабилитиран.
В хода на започаналото на 23 октомври 1956 г. унгарско национално въстание кардинал Миндсенти бил освобедн от затвора на 30 октомври и на следващия ден пристигнал в Будапеща с триумфална процесия. На 2 ноември заедно с други епископи взел решение свещениците-колаборационисти да бъдат отстранени от ръководни функции. На 3 ноември подкрепил по радиото новото правителство начело с Имре Наги. След нахлуването на съветските войски в Будапеща и оптушаването на въстанието Миндсенти избягал в американското посолство в Будапеща. Получил убежище в американското посолство, където живял почти 15 години.
Накрая Миндсенти приел предложението на Папата да напусне Унгария . На 23 октомври 1971 г. напуснал Будапеща с колата на нунция и от Виена отлетял за Рим.
Починал на 6 май 1975 г. и бил погребан в църквата на светилището Мариацел. В завещанието си посочил, че тленните му останки могат да бъдат пренесени в Естергом, когато „звездата на московския атеизъм падне от небето на Мария и на св. Стефан“. Това станало на 4 май 1991 г. На гроба му в криптата на катедралата в Естергом стои надписа: „Vita humiliavit – mors exaltavit“ (Животът унижава, смъртта въздига).
Кардинал Миндсенти е реабилитиран и присъдата срещу него е отменена.
През 1993 г. за него е открит беатификационен процес , по инициатива на Михаел фон Хабсбург-Лотринген, председател на фондация „Миндсенти“.

Подбор и превод: catholic-news.bg