"Можете да подкрепите проектите ни с дарение на:" КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР "ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ - БЕЛЕНЕ"
БАНКА ДСК, ул. "България" №2, 5930 Белене
BIC: STSABGSF
IBAN: BG64STSA93000022719927

отец Исак Панайотов (+1944)

В сложната духовна бран с невидимите сили на злото Кръстът Христов е непобедимото оръжие на християнина.

Демонът, който може да предизвика чрез слаби хора жестокости, дори убийства, войни и междуособици, бяга като огън от светия Кръст, защото на него Христос победи смъртта.

Затова свещенослужителят с кръст в ръка благославя вярващите. Той не познава другото оръжие, с което се убиват хора. Някога императори, преследвани от убийци, бързали да се укрият в светия олтар на храма, където не се пролива кръв.

   Това не се знаело от хората, възприели атеистичните идеи. Когато след 9 септември 1944 г. бил арестуван свещеник Исак Панайотов от Банкя, в дома му нахлули служебни лица, които търсели оръжие. Презвитерата изнесла кръста, с който отецът благославял богомолците, и казала: "Ето оръжието на отец Исак!". Това не отрезвило дошлите. Те не познавали силата на светия Кръст, дори не знаели, че свещеникът няма право да употребява оръжие според църковния канон.

    Свещеник Исак загинал мъченически за Христа. Той бил ревностен служител на светия олтар. За него съвременниците му твърдят, че "бил известен със своята доброта и начетеност". Тази лаконична оценка говори много. Тя го характеризира като човек с благородно сърце и висок интелект. Въпреки че времето е заличило много подробности около неговата пастирска дейност, остава несъмнено безупречното му служение.
Знае се, че той построил прекрасна църква в Банкя. Служел много молитвено, проповядвал. Ползвал се с голям авторитет. А храмът се посещавал не само от местното население, но и от курортисти. Заради прочутите минерални води идвали от цялата страна за балнеолечение. В живописните околности на Банкя имало много вили на видни граждани от столицата.

    Отец Исак служел пред избрано общество на интелектуалци. Ползвал се с голямо уважение. Това не се харесвало на новата атеистична власт. Той скоро бил включен в списъците за отстраняване. Без никаква политическа причина бил арестуван, за да не пречи да се насажда богоборчеството.

    На 23 септември 1944 г. бил на двора, когато нахлули въоръжени лица. Един от тях извикал грубо: "Айде, попе, тръгвай с нас за справка!". Той помолил да му разрешат да си вземе връхна дреха, защото се застудявало. Не се съгласили и дори го изблъскали навън. По същия начин били взети от домовете им 40 души.

  В този тревожен ден народната милиция в София с помощта на бойните групи от района извършили блокада на Банкя. Претърсили и вилите около селището. Трябвало да се проведат мероприятия за укрепване на народната власт в целия район.

    Били арестувани местни хора и евакуирани. Събрали ги в двора на Земеделското училище и там по списъци ги разделяли, както се делят овце. Обречените били затворени в училището. След разпита, който водел комендантът, по-голямата част пуснали. Отец Исак бил един от задържаните.
    Презвитерата Йорданка три пъти ходила до училището. Не й позволили да го види. Не приели храната, дрехите и одеялото, които носела. Тревогата й била основателна.
    През нощта 15 души, между които и отец Исак, били натоварени на камион и откарани в неизвестна посока. Зверски ги убили без съд и присъда. Едни твърдят, че лобното им място било при каменните кариери до Банкя, а други сочат околностите на село Иваняне или Радомир.
    Ръцете на всички завързвали с бодлива тел. Най-много убийците се гаврели със свещеника. Карали го да ближе тоалетните на училището. Този грях е много голям, особено към свещеник, който се приобщава често със светите Тайни Христови.
    За свещеника и християните в правилата на светата Православна Църква пише, че трябва да се пазят да не употребяват дори развалена или нечиста храна. Затова една от причините за спазване на пост преди причастие е и пречистване на тялото, което ще вкуси от Тялото и Кръвта Христови.
    До такива извращения стигали, подучени от демоните, за да унижат свещеническото му достойнство. Измъчвали го, като го яздели и биели. Накрая го бутнали полужив в рова, заедно с другите. Един от убийците после се хвалел, че свещеникът още бил жив, като го погребвали. Героичната си постъпка предава с думите: "На попа още му трепереше брадата и аз му хвърлих още някоя лопата пръст".

   В големи мъки умрял отец Исак. Към него силите на злото били най-жестоки, защото той бил служител на вярата Христова. Всъщност само в това била вината му. Затова неговото свещеномъченичество е несъмнено.
     Все още не е известно мястото на мъченическата му смърт. Убили го, както се вижда, по политически причини, а всъщност той не бил ангажиран с никаква политическа дейност.
     Не е съден задочно от Народния съд. С такава практика се "узаконявали" тогава убийствата. Причина за жестоката смърт на избитите не можела да се посочи. Нямало дори и повод.
    За разлика от много други места Банкя не е дала жертви при старата власт, защото нямало партизани, нито силна социалистическа партия. Жестокостите обаче са големи и са установени от документ - жалба от близките на убитите, оцеляла в Държавния архив във фонда на Регентския съвет.
    Имало честни комунисти, които се възмутили от тези безсмислени жестокости. Те осъзнали, че се унищожава цветът на нацията, за което били изключени от партията и наказани.
   Според проучванията на журналиста от Банкя Александър Александров отец Исак бил арестуван и по донос на  неговия клисар Стоимен Палчев. Този човек, хранен и поддържан от свещеника, докладвал за благодетеля си, че е говорил против атеистичната власт.

   Понятно е, че не може един служител на Църквата да одобрява безбожието. Естествено е той да споделя тревогата си пред близки хора. А на свещеника най-близкият помощник е клисарят.
   Тази юдина постъпка издигнала клисаря на поста партиен водач на селището. Всеки би се усъмнил в искреността на новия атеист, който гонел земни интереси. Затова Стоимен правел и други доноси, за да стабилизира високото си положение.
    Пострадали много невинни местни хора. Знае се, че възмездието постигнало убийците чрез неизразимо тежките душевни страдания поради отнемането на човешки живот, което не е тяхно право, а единствено на Създателя Бог. Колко по-тежко ще е било възмездието, постигнало клисаря, който е служил в светия олтар! Това само той си знаел. Дано да се е покаял...
     И близките на отец Исак понесли кръста на изпитанията. Презвитерата останала с три невръстни деца. Всички били преследвани като близки на убит свещеник.
    Тя не престанала да го издирва. Подала заявление, като се надявала да открие следите му или да бъде потвърдено, че е безследно изчезнал, за се прости с мисълта, че е жив и може да се върне. След протакане на преписката цели две години Софийският областен съд обявил, че свещеник Исак Панайотов е "изчезнал безследно". Предполагаемата дата на смъртта му е 23 септември 1944 г.
Отец Исак изнесъл достойно своя кръст. Умрял за Христа и се увенчал с небесна слава. Но и близките му, понесли изпитания, опазвайки чиста вярата си, също ще имат небесна награда. Презвитера Йорданка проявила смело изповедничество. Два пъти правили обиск на дома й. Тя се държала достойно, като дълбоко вярваща и им посочила най-силното духовно оръжие - Кръста.

Татяна Мачковска

Из В. Друмева, Български свещеномъченици и изповедници за вярата

от най-ново време, Том 2, Света Гора Атон, 2007 г., ст. 100-104