Отец Инокентий на Непорочното Зачатие (Emanuele Canoura Arnau) живее в общността на пасионистите в гр. Миерес. На 4 октомври 1934 г. началниците му предлагат да стане изповедник на учениците на Братята на Християнските школи в близкото село Турон. Сблъсъците между обществените сили и различните политически формации, воюващи и помежду си в област Астурия, вземат повече от хиляда жертви и хиляди ранени, най-вече в столицата Овиедо. Червените бунтовници, известни с жестокостта си към богопосветените и свещениците, извършват редица безпричинни арести и убийства на тези интелигентни възпитатели, болнични помощници, защитници и разпространители на религиозния мир. Жертвите са 33: 10 мирски свещеника, шест семинаристи, 3 пасионисти, 3 викентинци, 2 йезуити, 1 кармелит и осем братя на Християнските Школи.

            Именно осемте братя, заедно с о. Инокентий служат Литургия, когато в ранната сутрин на 5 октомври трийсетина революционери нахлуват в църквата и ги залавят. Затварят ги в едно „народно жилище”. След четири дни плен, изпълнен с трудности и страдание, дни, през които пасионистът се опитвал всячески да успокои доколкото е възможно и да дари душевен конфорт на осемте млади братя, всички са отведени, под прикритието на нощта, на гробищата на Турон, където биват изправени до ръба на дъблока яма и разстреляни. Обявени са за блажени от папа Йоан Павел II на 19 април 1990 г., а няколко години по-късно – на 21 ноември 1999 г. са канонизирани.