Роден на 5 август 1916 година в Дуванли. При кръщението получава името Петър Иван. Свидетелството на живота и присъствието на капуцините в неговото село стават причина на единайсетгодишна възраст да започне обучение в нисшата францисканска семинария в Южен Тирол. Отличава се със старание и набожност и изпъква с интелектуални дарби. На 9 септември 1931 г. влиза в капуцинския новициат в Клаузен. На 6 август, по време на следването по философия и богословие, полага вечни обети, а на 18 юли 1939 година получава свещеническо ръкоположение в катедралата в Пловдив. През 1939 – 1942 година следва в Папския Източен институт в Рим и завършва с докторат.

През Рождественския период на 1942 година се завръща окончателно в България. Пристига в София, където изпълнява много задължения, свързани с живота на капуцинската общност и апостолата сред католиците в столицата. Той е катехист, настоятел на монашеския дом и енорист.

 През 1947 – 1949 година е редактор на вестник „Истина” и директор на издателството „Добрият печат”. Тази дейност приключва със засилването на репресиите на комунистическите власти срещу Църквата. Забранено е катехизирането на деца и младежи и дейността на ордените, разпоредено е във всеки брой на вестника да има статия в прослава на партията и новите промени на строя. В резултат на този натиск редакцията прекратява издаването на вестника. След известно време отец Фортунат е арестуван. Откаран е в софийския затвор, където е подложен на мъчения без съдебен процес. Умира през нощта на 1 септември 1952 година. Официалната причина за смъртта е тежко двустранно белодробно възпаление. Тялото му не е намерено. На 3 май 1985 г. е започнат процес за беатификацията на отец Фортунат.

http://www.capucini.bg/