През 1917 г. в Мексико е приета нова Конституция, вдъхновена от антиклерикални  (антирелигиозни) принципи. Подписана е от президента Каранца. С нея се поставя началото на насилственото религиозно преследване. Мексиканският епископат се обявява против новия закон, основополагащ за нацията и с това си действие предизвиква острата реакция на правителството. От 1926 г. нататък, когато на власт идва президентът Калес, преследването на църквата става още по-ожесточено – чуждестранните свещеници са експулсирани, частните училища и някои благотворителни организации са закрити. Мексиканските миряни основават Движение в Защита на Религиозната Свобода и огласяват: „Осъждаме войната, но нашето накърнено достойнство и преследвана вяра ни задължават да защитим собствената си религиозна свобода по начина, по който ни атакуват.” Народът решава да брани религиозната си свобода чрез оръжие. Така избухва гражданската война, позната в Мексико като „движение Кристерос”.

            Много свещеници застават рамо до рамо с революционерите, за да им осигурят духовна подкрепа, ясно осъзнавайки последствията и рисковете за живота си. 25 мъченици са канонизирани на 21 май 2000 г. от Папа Йоан Павел II (Христофор Жара и 24 другари). Други 14 жертви на същото преследване са обявени за блажени в периода 1988 – 2005 г.