Хиляди испански свещеници, богопосветени и миряни загиват след избухването на революцията в испанската автономна област Астурия през 1934 г., и в последвалата гражданска война през 1936 г. Те се превръщат в невинни жертви на едно предизвестено гонение – разпалвано и демагогски подхранвано години наред. Тук не говорим за случайни събития, а за целенасочено преследване. Революцията през 1934 г., предизвикана от левицата, срещу управлението на републиканците, продължила само десет дни, а равносметката на жертвите е: 12 свещеника, 7 семинаристи и 18 богопосветени (пасионисти, маристи, Братя на Християнските Школи, йезуити и кармелити). Освен това са опожарени 58 църкви. Ако огнищата на революцията не бяха потушени в кратки срокове, тя щеше да се разпростре в цяла Испания.

От 1936 г. нататък броят на загиналите е съответно: 4 184 мирски свещеника (включително семинаристи), 2 365 погобосветени и 283 монахини, което прави общо 6 832 жертви (като тук не се включват многобройните миряни, загинали заради католическата си вяра). По-голямата част от убийствата са извършени през първата година на войната.