"Можете да подкрепите проектите ни с дарение на:" КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР "ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ - БЕЛЕНЕ"
БАНКА ДСК, ул. "България" №2, 5930 Белене
BIC: STSABGSF
IBAN: BG64STSA93000022719927

отец Алойзи Лигуда (1898-1942)

отец Алойзи Лигуда (1898-1942)

Алойзи Лигуда е роден на 23 януари 1898 г. във Винов. Бил най-малкото от седемте деца в семейството. Родителите му, Войчех и Розалия, давали убедителен пример със своята скромност и силната си вяра.
На 15 години постъпил в малката семинария на мисионерите вербисти (Societas Verbi Divini), наричани още Щайлски мисионери, по името на града в Нидерландия, където била основана конгрегацията. Там се подготвял за свещеник и мисионер, привличан от страни като Китай и от континента Африка.
Първата световна война прекъснала учението му. През 1917 г. бил взет на фронта като артилерист. Войнишкият му период изиграл важна роля за проверка и утвърждаване на призванието.
След полагане на зрелостния изпит през 1920 г., постъпил в новициата на ордена. Следването му било отново прекъснато от училищна практика. Преподавал латински и математика в малката семинария на Пиениежно.
Предстоятелите му го изпратили да продължи учението си, тъй като имало голям недостиг на квалифицирани учители. По време на следването си същевременно служел като каплан и учител в училището на урсулинките.
През 1927 г. бил ръкоположен за свещеник. Желанието му да замине като мисионер в Китай или Нова Гвинея не се осъществило, получил назначение в полската провинция Горна Група, където още с пристигането си станал учител по история и полски език и литература. В неделни и празнични дни обичал да помага в пастирската работа сред войниците в близката казарма, а през ваканциите водел духовни упражнения. Бил много уважаван като проповедник в енориите, в които служел литургии.
На 24 юли 1939 г. бил назначен за ректор в Горна Група.
След избухването на Втората световна война командосите от СС превърнали мисионерската къща в лагер, в който в края на октомври 1939 г. били интернирани към 80 епархийни свещеници и семинаристи. Училището било затворено. В книгати си „Свещеници в лагерите“ отец Малак пише: „Отец ректор Лигуда ни посрещна. Високата му фигура в черно расо се движеше смело и сигурно сред есесовците. Това ни даваше кураж. През следващите дни и седмици той винаги успяваше да повдигне духа ни с приятелски думи и с хумора си. Първоначално си мислехме, че свещениците и семинаристите скоро ще бъдат освободени. Но стана другояче. На 11 ноември 1939 г. пристигна автобус и взе 15 свещеника и двама семинаристи от епархия Влоцлавек. Отец Лигуда възрази, но не можа да попречи на откарването им. По-късно разбрахме, че всички отвлечени са били разстреляни в близка гора. Отново отец Лигуда беше този, който ни вдъхваше кураж и ни утешаваше. При това нямаше съмнение, че той добре осъзнаваше сериозността на положението, което можеше да се опише с изображението, което той изпрати на семейството си за Коледа: отпред върви Исус с кръста, последван от множество свещеници: всички с кръстове.“
На 5 февруари 1940 г. интернираните от Горна Група били депортирани в Нови Порт, филиал на концлагера Щутхоф. Сред мръсотията, глада, принудителния труд и побоите отец Алойзи отново бил добрият ангел. Негова е заслугата за отслужването на Св. Литургия на Велики четвъртък и за раздаване на Св. Причастие: за мнозина Последното Причастие в последния отрязък от живота им. През април 1940 г. отец Лигуда бил транспортиран с голяма група затворници в Гренцдорф. От там – в Щутхоф и после в Заксенхаузен. Чистилището се превръщало в преизподня…
Благодарение на добрите си познания по немски език о. Лигуда скоро намерил чувствително облекчение. Наредено му било да преподава немски. Един от „учениците“ му си спомня: „В началото на часовете на прозорците заставаха постове, за да предупреждават за приближавщи есесовци. Докато говореше, отец Лигуда винаги ръсеше вицове – той разполагаше с безкрайни запаси от тях, за да не се отучим да се смеем. Изнасяше реферати на различни теми или някой от свещениците ни разказваше случаи от живота си…“
Въпреки това отец Лигуда не бил застрахован от мъчения. Веднъж понсъл десет удара с желязна пръчка, защото дал кратка почивка по време на работа.
Конгрегацията на вербистите и семейството му се опитали да постигнат освобождаването му чрез нунциатурата в Берлин. Посочили факта, че семейството му е с немско гражданство, че брат му е убит като немски войник в Първата световна война и че самият отец Лигуда е служил в немската армия. Гестапо обаче отхвърлила молбата с основанието: „Затворник Лигуда декларира, че бил поляк и че и за бъдеще възнамерява да работи като поляк.“
На 14 декември 1940 г. бил депортиран в концлагера Дахау. Там измъчвали концлагеристите да маршируват часове наред и да пеят непрекъснато песни за концлагера. Понякога тези маршове ръководел отец Лигуда. Очевидец разказал по-късно за него, че винаги правел така, че да убегне от погледа на водача на блока. Правел се, че уж пее песните, а вместо това разказвал вицове и весели анекдоти, с които разведрявал изтощените затворници.
В спомените на бивш затворник от Дахау отец Лигуда се запазил като човек с извънредно силна вяра, надежда във Възкресението и сърдечност в отношенията с хората. Помагал на немощните, окуражавал отчаяните и малодушните, отвръщал с ясни думи на подигравките на надзирателите и есесовците. Край него другите затворници се чувствали по-сигурни, защитени, като в укрепление. Като отговорник на стаята внимавал за справедливото разпределяне на работата и хляба.
Когато на една вечерна проверка съобщили номера му, за всички станало ясно, че е определен за следващия транспорт на инвалиди. Мнозина се разплакали от мъка заради раздялата. Но отец Лигуда стоял спокоен и сдържан в редицата. Погледът му се насочил към друга действителност, когато казал: „Останете верни, Бог знае всичко.“
По думите на един санитар всички десет души от превозваната група били зверски издавени в нощта на 8 срещу 9 декември 1942 г. Кожата на все още живия отец Лигуда била нарязана на парчета, преди да бъде удавен. Това било отмъщението на водача на блок 29, когото отецът бил предупредил публично да разпределя справедливо хляба. Този отговорник (капо) спомогнал отец Лигуда да бъде включен в транспорта на инвалиди, тъй като защитавал затворниците, умиращи от глад.
Майка му получила следното съобщение за смъртта на най-малкия си син: „Синът ви, Алойзи Лигуда, почина на 8 декември 1942 г. в местната болница от белодробна туберкулоза!“…
Отец Алойзи Лигуда е провъзгласен за блажен на 13 юни 1999 г. от Папа Йоан-Павел ІІ, заедно с още трима вербисти – Гжегож Фраковяк, Станислав Кубиста и Лудвик Мъзек.

Подбор и превод: catholic-news.bg