Отец Франц е роден на 26 февруари 1916 г. в с. Секирово, Пловдивско, днес квартал на гр. Раковски. Още в детските си години малкият Тобия се отличава със своята набожност и смирение. Желанието му е да стане свещеник и да отдаде своя живот на Бог. Заминава заедно с други младежи за Тирол, при отците капуцини, за да учи богословие.
През 1942 г. се завръща в България като свещеник капуцин. Отначало е назначен в капуцинския манастир на ул. ”Крали Марко” в Пловдив.
По същото време основателят и главният редактор на Добрия печат, отец Дамян Гюлов, му възлага разпространението на в.”Истина”. Благодарение на неуморните усилия и енергичната духовна работа на о. Франц, вестникът скоро се превръща в любимо четиво на всяко вярващо католическо семейство.
През 1950 г. отец Франц е преместен в София, където обслужва сестрите от „Про Ориенте”.
По време на скалъпения през 1952 г. процес срещу Католическата Църква отец Франц е на подсъдимата скамейка сред 42-мата католически свещеници, монахини и миряни. Обявен е за враг на народа и получава дългогодишна присъда, която излежава при тежки условия в затворите в Белене и в Пазарджик, за което обаче по-късно не обича да говори.
Затворът не успява да промени дълбоката вяра на отец Франц в Христос, упованието му в Светата Дева и безграничната му любов към Католическата Църква.
През 1962 г. той е назначен за свещеник в с. Миромир.
От 1970 г. е отново в София, в енория „Св. Йосиф”, като органист, а от 1981 г. като енорийски свещеник. Отец Франц работи дълго и упорито в служба на старите и болни хора, раздава тайнствата на своите енориаши и не се щади в зимните снежни и мразовити нощи да благославя домовете им.
През 1992 г. е назначен за енорийски свещеник в с. Белозем, Пловдивско. Известно време прекарва и в капуцинския манастир в Пловдив. Вече с разклатено здраве е върнат в София, където до последно остава отдаден на Светата Броеница и на изповедалнята. Силните болки при краткото си боледуване успокоявал с думите: „Исус е страдал много повече, трябва да търпим.”
Отец Франц умира на 21 февруари 2001 г.
В словото си, произнесено на 25 февруари 2001 г. в катедралата „Св. Лудвиг” проф. д-р Ст. Иванов казва: „Когато се загледам в портрета на Малкия домин–капуцин отец Франц, винаги го оприличавам на неговия брат-капуцин свети Леополд Мандич, затова аз бих го наричал българският свети Леополд.”
(по материали на в. „Истина-Veritas”)